В ефира на "Нашият ден" Лъчезар Лазаров, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз, сподели своите виждания за възможностите за планински туризъм в България. Той отбеляза, че въпреки проблемите с маркировката, не всички хижи са в лошо състояние и изоставени. Голямата част от тях са в “добро състояние, с приятелски настроени хижари“ и предлагат отлични условия на посетителите. Въпреки наличието на единен правилник за маркиране на туристическите пътеки, той не се спазва от всички, и всяко туристическо дружество поставя собствени маркировки, несъобразени с правилника. Въпреки че Българският туристически съюз би трябвало да отговаря за маркировката в страната, в момента не е така. Съгласно заповед на министъра на младежта и спорта от 2003 година, маркировката се извършва от туристическите дружества на доброволни начала.
Лазаров отбеляза, че все още има голям интерес към планинския туризъм и че проблемът може да се дължи на организацията от самите туристически дружества. Също така съществуват много планинарски организации, които също извършват маркировка със свои средства.
Лазаров споделя, че конкурсът “Хижа на годината“ на Българският туристически съюз е традиционен за съюза, но тази година се провежда по по-различен начин. Предварително са обявени 55 хижи в осем категории, съвместно с няколко организации, занимаващи се с планински туризъм. Гласуването се извършва в осемте категории. Хижите са разположени във всички български планини, без изключение.
Чуйте разговора в звуковия файл.Елеонора Йосифова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по алтернативен туризъм, сподели в интервю за предаването “Нашият ден“, че алтернативният туризъм представлява преживявания извън курортите, в непознати места в България. Това предлага по-близък контакт с природата, хората и нашите обичаи, като алтернатива на масовото туристическо преживяване. България разполага с голям избор от възможности за алтернативен туризъм, благодарение на планините, реките и природата.
С всеки изминал ден се наблюдава нарастване на хората, които избират алтернативния туризъм, особено младежите във възрастовата група от 20 до 40 години, но има и по-възрастни туристи. Палитрата от посетители на планините е много широка.
Йосифова споделя, че преди години чуждестранните туристи са били основната група, която избираше алтернативния туризъм и се наслаждаваше на нашите села и планини.
Рафтингът, летенето с парапланер и алпинизмът в планините са някои от най-екстремните преживявания, които привличат масовата публика. Те предлагат по-изключителни преживявания и поставят пред туристите известни предизвикателства.
В сравнение с миналите години, когато чуждестранните туристи бяха основната целева група за алтернативния туризъм в България, сега се наблюдава растеж във вътрешния туризъм. Все повече българи се интересуват от откриването на непознати места и се впускат в приключенията, които планините предлагат.
За да се задоволят разнообразните предпочитания и интереси на туристите, алтернативният туризъм предлага широка гама от дейности. Рафтингът, където се преминава през бурни реки с помощта на специални лодки, предоставя адреналиново преживяване и вълнуващи спускания. Летенето с парапланер е още едно изживяване, което позволява на туристите да се възползват от въздушните пространства и да разглеждат красотата на планинските пейзажи от височина. Алпинизмът в планините, където туристите се предизвикват да се изкачват на високи върхове, предлага изключително физическо и психическо предизвикателство.
Изборът на видове дейности в алтернативния туризъм зависи от предпочитанията и способностите на самите туристи. За тези, които търсят спокойствие и хармония с природата има планинските пътеки. За тези, които се интересуват от културно-историческото наследство, съществуват планински маршрути, които водят до древни находки, манастири и селища.
В заключение, възможностите за планински туризъм в България са разнообразни и привличат все по-голям брой хора, включително и младежи. Алтернативният туризъм предлага вълнуващи и изключителни преживявания извън курортите, като подчертава връзката между човека и природата, нашите обичаи и културно-историческото наследство.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Чуйте анкетата в звуковия файл.
