18
Свикнали сме да свързваме Гърция с малко море, малко вино, бих добавил и узо, както и с гаджето, както пее известната гръцка певица Маринела през 1974 година.
Но..., защото винаги има и едно но, Гърция е страна с много планини и езера в Северозападната част на страната. В посока Йонийско море по магистралата „Егнатия“ се намира гръцката Периферия Западна Македония.
„Периферия Западна Македония е единственият регион в Гърция, който няма море. То е сравнително наблизо – на час, час и половина от нас. Тук обаче, може да откриете автентичното гръцко гостоприемство, много вкусна храна, невероятна природа. В района има два национални парка – в района на Гревена и на Преспа.
В Периферия Западна Македония човек може да прави много неща на открито – рафтинг, разходки, каране на колело и кану.
Може да открие от 5-звездни хотели до традиционни къщи за гости и хотели. Може да посетите археологически обекти и монументи, като тези в Кастория, византийски църкви. И да се наслади на автентично гръцко преживяване.“
Разказва в началото на нашата разходка в региона Ираклис Гундромихос, сътрудник на „Отдела по туризъм“ в гръцката Периферия Западна Македония.
Малко преди град Йоанина, до магистралата „Егнатия“ вдясно е сгушен град Гревена. Наоколо може да се отдадете на алтернативен туризъм - рафтинг, уникално чисти реки и незабравими каньони, страхотни еко пътеки, сгушени в планината селца с малки кафенета и тавернички, и много мостове, строени по времето на Османската империя и наподобяващи и напомнящи на произведенията на Кольо Фичето у нас.
Но Гревена е известен от 2007 година насам и като единственият в света, засега, „Град на гъбите“, където и тази година между 17 и 20 август ще се проведе ежегодният традиционен „Фестивал на гъбата“. Тук всичко е свързано с гъбите, монументите в целия град са различни гъби. А в ресторантите на Гревена може да опитате огромно разнообразие от гъби. Даже и като сладко.
В зависимост от сезона се приготвят различно - могат да бъдат добри за салата, но могат да се направят по още стотици различни рецепти. Един прост начин е да ги хвърлите на скарата и да ги оставите. Малко сол, пипер и това е – разказва ни Тодорос Караянис, собственик на един от най-известните и посещавани ресторанти за гъби в Гревена. И допълва – въпросът е да намерим гъбата, след това можем да я приготвим по всички възможни начини.
“Ресторантът има 20-годишен опит в предлагането на всички видове гъби. Сервирали сме 120 различни вида диворастящи гъби. Работим и с култивирани. Печем ги, пържим ги, готвим ги, правим ги на салати, каши, яхнии и всякакви ястия От години работим интензивно с гъби и ги събираме сами. Когато имаме диворастящи гъби, имаме всичко.Приготвяме ги по различни начини. Освен това ги съхраняваме, мариноваме ги на туршия, правим сладка от гъби, можем да ги замразяваме, да ги сушим и да приготвяме различни рецепти.
Целогодишно можем да имаме гъби. Дори и от по южни райони. Тук в нашия район, разбира се, че ги няма през цялата зима. Имаме март, април и през цялото лято и есента.Тази година, в която имахме доста дъждове през пролетта имахме и ранни пролетни гъби. И се надяваме това изобилие да продължи и сега.“
Йоргос Констандинидис е председател на сдружението "Приятели на гъбите в Гърция", базирано в Гревена, което има членове в цялата страна. Автор е на няколко книги за гъбите. По професия е учител в началното местно училище.
„Нашият регион е разположен между два географски региона, както и климатични зони. Оттук на север започва преходният континентален климат, а оттук на юг започва средиземноморският климат, което означава, че в този район можем да намерим както средиземноморски, така и континентални гъби. Регистрирали сме стотици, даже и хиляди гъби в нашия регион, както и трюфели.
А в кулинарията, освен с познатите класически вкусове, сме измислили и специални рецепти за обработване и готвене на дивите местни гъби. Също така в Гревена организираме и „Фестивал на гъбата“. Тази година ще бъде през август - от 17 до 20 август. Това е най-големият фестивал на гъбите, който се провежда на цялата планета. С хиляди посетители, над 15-20 000 души. Имаме и официални гости от България.
Всички те идват, за да се насладят на концертите, които се провеждат всяка вечер на фестивала. На безплатното раздаване на хиляди порции храна, в която има диви гъби, на семинари за гъбите, на демонстрации за намиране на трюфели с обучени кучета. Имаме изложби на продукти с тема гъбите, т.е. картини на тема гъби, скулптурни изделия. И местни продукти, това, което произвежда нашият регион.
В бизнеса, свързан с гъбите са заети много берачи, т.е. хора, които събират гъби, на гъбите над земята - онези познати на всички ни гъби, но през последното десетилетие и на подземни гъби като трюфелите. Освен тях има и много хора, които работят в промишлеността, във фирмите, които преработват, превръщат ги в продукти, опаковат и разпространяват тези гъби не само в цяла Гърция, но и ги изнасят извън Гърция, дори в Америка и Северна Европа и в азиатските страни, като Саудитска Арабия. В Гревена съм срещал и български берачи, особено на трюфели. Когато ги питаме как и защо са тук – те отговарят, че знаят, че това е градът на гъбите, че в него има много гъби и трюфели и са дошли да берат. И всъщност има някои хора, които идват редовно. Знаем го, защото те паркират и пренощуват на една бензиностанция, където по принцип паркират и берачи от цяла Гърция.“
В района на Гревена има и малки местни фабрики за продукти от диворастящи гъби. След като бъдат набрани от гората, те се обработват, почистват и изсушават. Така дехидратираните гъби стават на супи, зърнени и тестени изделия. На ликьори и сладка.
През пролетта и лятото в Гърция най-търсено е гъбеното ризото, но през зимата предпочитанията на клиентите се променят и тогава се търсят продукти като зеленчуковата гъбена супа, както и тестените изделия с гъби.
Малко преди Гревена, на 20-30 километра от магистралата „Егнатия“ е град Кастория. Сгушен сред планини, той е посещаван и заради известното си езеро.
На акватория от 28 квадратни километра има стотици видове птици. В западната част на езерото се намира полуостров, който го разделя на две части – северна, която е по-голямата и южна – по-малка. На полуострова е разположен Кастория. Градът е известен с обработката и търговията на кожи от древни времена. Това е и поминъкът на местното население до ден днешен. Впечатляващи са и запазените трикатни къщи, известни и като архондяци, най-старите от които датират от средата на 18 век.
Но тук има и доста интересни археологически открития, ни разказва Андромахи Скрека - ръководител на местното археологическо дружество в Кастория.
„Спилиос в Диспилио е едно от най-старите неолитни езерни селища в Европа, датиращо от пет и половина хиляди години преди Христа. Това са около седем и половина хиляди години от днешни дни. Става въпрос за едно много специално място, което все още се проучва от археолозите. Има и различни изследователски проекти, които проучват материалите, получени при разкопките.
Това неолитно селище дава много интересна информация за търговията, навиците на живот, но и хранителните навици, които са имали жителите от онзи период.
Има и реконструкция на селото, която е в близост до археологическия обект. Там всеки турист може да се види как са били построени и устроени къщите на тези неолитни хора.“
До бреговете на езерото на Кастория е и уникалната „Драконова пещера“. Открита е случайно в 40-те години на 20 век. Има 7 подземни езера, водите на които всъщност са част от езерото навън, 10 зали с различна големина, както и 5 тунела. Средната температура вътре е 16-18 градуса. Престоят на туристите в пещерата е ограничен на малко над десетина минути, заради неблагоприятната за човешкия организъм среда.
Сидерис Маропулос е председател на Асоциацията на хотелиерите в Кастория. Той споделя и че притегателни за туристите са обстановката и местната кулинария.
„Всъщност тук може да опитате местните бобови култури от Кастория, които са известни, нашата риба от езерото на Кастория, която е много вкусна, както и специалните местни рецепти, които ще откриете в местните ресторанти и таверни. В момента развиваме много силно туризма. В Кастория и областта има 31 хотели, което се равнява на около 2000 легла. Опитваме да обслужваме туристите възможно най-добре и на възможно най-добра цена. Така че да останат доволни. Опитваме се да предлагаме туристически услуги през цялата година и 365 дни в годината и да задоволяваме нашите клиенти– за така наречените кратки почивки „city break“, екологичен или културен туризъм. Каним българите, нашите православни братя, да дойдат в нашия град, да се запознаят с нас, да ни опознаят, да видят нашите църкви, да видят нашето наследство, да видят нашата култура, да дойдат и да се забавляват и да си починат.“
На около 40 минути от Кастория в посока Република Северна Македония и Албания са двете Преспански езера. От София са на 530 километра, а от Солун на около 230. Освен с природа, мястото е изпълнено с история. Но и с тишина. Тук забравяте за шумовете на града и масовия туризъм.
На малкия остров „Агиос Ахилиос“ в езерото Малка Преспа, с едва 11 къщи на него, до който се стига по понтонен мост, се намира и базиликата „Свети Ахил“ от 10 век. Там през 60-те години на миналия век професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос открива останките на цар Самуил. И до ден днешен много българи посещават саркофага, който е в базиликата. Костите обаче, се намират във Византийския музей в Солун.
На около час път от Преспа е град Флорина. Известен със суровите си студени зими – тук температурите падат до минус 20. Но през лятото се наслаждавате на прохлада.
Това е столицата на червените чушки и виното в Гърция. Тук се намират от малки еко винарни за всякакви вина, дори и пенливи, до огромни винарни, произвеждащи тонове продукция. Всички те предлагат и винени дегустации и разходки в производствените им бази.
А в целия регион на гръцка Западна Македония може да опитате лютеница, като на баба. Чушките са от полето наблизо, а обработката им се прави в многото фабрики в района на Флорина. Посещавам една от тях. Тук се произвеждат различни видове лютеници или, както ги наричат местните – хавиер от лютеница - айвар, както и сладка. И всичко е биологично. Продукцията се събира на ръка. Запазват се и семки от всяка реколта и те се ползват за разсад. Споделят от тази фабрика за традиционните пиперки, както ги наричат тук, задължително червени, от Флорина
„Когато започва прибирането на чушките и обработването на продукцията, това се прави ръчно. Точно както бихме го направили вкъщи. Изпичаме чушката на въглища или дърва, обелваме я ръчно и я режем. И след това я готвим. Тук приготвяме айварът. Но не само с червени чушки, но и с патладжани, домати... Всички видове салца, защото ние произвеждаме салца от червени чушки. Не салца от домати. А салца от чушки, в която слагаме и домат. Произвеждаме и буркани с мариновани белени чушки, това е един от първите ни местни продукти, които започнаха да произвеждаме. Вид туршия, която се прави през октомври, но е сладко-кисела, защото вътре слагаме мъст, известен и като шира - плодов сок, който се получава при пресоването на гроздето.“
Предлагат се и в класическия вариант на печена чушка в буркан. Задължително е да се пробва и сладкото от чушки.
На 40 минути от Флорина в планините, на 1350 метра надморска височина, е сгушено селцето Нимфео. Каменни къщи, прохлада през лятото и много сняг през зимата. Тук гостоприемниците са в традиционен стил. А местната църква е впечатляваща.
Целият регион на гръцката Западна Македония е пълен с диви мечки, вълци, сърни и елени. До село Нимфео се намира и Паркът за мечки „Арктурос“. Елени Хатзи ни разказва:
„Арктурос“ е неправителствена организация от 1992 година. Тя се занимава със защитата и опазването на дивите животни и биооразнобразието в цяла Гърция. Тук сме в приюта за мечки, където в момента са приютени 20, спасени от плен. Разполагаме и с посетителски център, където може да видите част от мечките на живо и да научите повече за дейността ни. Имаме и приют за вълци, малко по-надолу. Занимаваме се и с опазването на овчарското куче, от което в Гърция са останали само около 3000 броя. Някои от мечките в приюта в Нимфео са били танцуващи мечки. Имаме две такива, те са и най-старите тук. Някои са спасени от зоопаркове, хора, използвали ги за атракция в бизнесите си. Имаме и мечки, при които рехабилитацията е била невъзможна и те не могат да се върнат в дивата природа никога повече.“
