10
Няма нищо по-хубаво от приказките и вълшебството на въображението. Особено, когато то се случва в живия живот, около нас и има своето красиво и реално продължение. Преди малко повече от година ви разказахме за Петя Петкова и първото българско училище за русалки, основано от нея. Днес Петя отново гостува на Радио България, за да продължим приказката с италиански привкус, сбъднати срещи и един Дракон.
Само преди дни българската русалка се завърна от Италия, където заедно с нейната съмишленичка по опашка Мария Йорданова, национален рекордьор по свободно гмуркане (114 метра хоризонтална дистанция в басейн на един дъх с два плавника)и инструктор в училището на Петя, представиха България в международния спектакъл „Русалките – дъщерите на Дракона“ в град Атрани на амалфийското крайбрежие.
Представлението под открито небе разказа историята на сирените, дъщерите на дракона, родени от легендарния съюз между дракона и нимфите. Една срещата на Земята и Морето, Огъня и Водата, среща, която пресича митовете и легендите на Италия и район Кампания, част от който са бреговете на Амалфи.
“Легендата е, че в миналото от планината слизал Дракон, които е искал да обедини силата на огъня със силата на водата, за да защити хората от Слънцето, което е било властващо над всички природни елементи. И от срещата на Дракона с морските нимфи се раждат русалките. „Русалки -дъщерите на Дракона“ започна късно вечерта с парад на 20-метрова конструкция на Дракона, съпроводен от барабани и носен от младежите на Атрани, точно по Via dei Dogi - пътя, под който тече река Драгоне.
Имаше огнено шоу на площада, след което Драконът продължи своя път до плажа, където отново имаше огнено шоу и фоерверки. Появи се и отборът по синхронно плуване, които бяха в ролята на нимфите, с много красива хореография. И последната, може би най-любопитната част за зрителите, бяхме ние – русалките в открито море. На финала всички участници бяхме заедно във водата с Дракона. Наистина се получи грандиозен спектакъл, а да бъдеш част от тази приказка и да я съживиш пред очите на хората беше сюрреалистично“ -развълнувано си спомня Петя Петкова.
Шоу спектакълът се играе за втора поредна година, но едва сега придобива международен характер. Най-впечатляващите участници в него – русалките, били двайсет от цели осем държави (Австралия, Италия, Англия, Испания, България, Гърция, Франция и Белгия). За всички тях първопричината да участват в проекта е бил специалният гост в програмата и хореограф на частта с дъщерите на Дракона – австралийката Хана Фрейзър, първата професионална русалка в света известна като Hannah Mermaid. Повече от 20 години Хана се занимава със изграждането на русалстването като артистично занимание и спорт, прави обучения, участва в подводни снимки и различни творчески проекти и е изявен екоактивист за опазване на моретата.
“Видях, в социалните мрежи, че нейният световно известен мастърклас, който организира на много екзотични и далечни от България места по света, ще бъде в Италия и ще бъде част от някакво представление, за което се набират участници. Подобна новина е нещо много голямо в света на русалките за Европа, поради липсата на подходящи места и големи събития, в които да участваме. Веднага изпратих запитване и имах късмета, че го направих много бързо“- разказва Петя. След специален подбор на база снимки и видеа в приказните им одежди Петя и Мария получават покана да участват.
„Тя, Хана Фрейзър, наистина е вдъхновила повече от половината общност, професионалисти в тази област. Тя беше първата, която аз лично открих преди 15 години в интернет и да можеш да се учиш от този човек беше изключително преживяване за мен. Мастър класът й представлява серия от сесии, засягащи различни аспекти от мърмейдинга - йога, дихателни техники, плуването като техническо изпълнение с опашката. Най-вълнуващата част беше посветена на подводното позиране, което за някого може да звучи странно, но когато участваш в различни продукции като русалка, подводните снимки са водещото в работата ти. И това да си задържаш дъха и да изглеждаш спокойна, без напрежение в лицето и тялото докато плуваш, при това с отворени очи, сякаш си в естествената си среда, отнема много тренировки и време.“
Наред с тънкостите в занаята Хана Фрейзър споделила и различни любопитни истории от опита си в плуването сред едни от най-големите и опасни морски хищници в естествената им среда - акулите. „Разбира се, всичко, което ни показа беше репетиция за самото шоу в края на втория ден и ценно знание за това, което всяка от нас прави в своята държава“, разкрива българската русалка.
„Всяка една от тези девойки, които бяха там, се опитва да развива в своята си държава нещо, което е непознато, различно и това я прави много смела, бих казала. Бяхме много шарени, не само според опашки си, но и като опит. Някои се занимаваха с водни спортове като гмуркане, други имаха артистични професии. Някои бяха съвсем начинаещи, но много талантливи, други имаха дългогодишен опит в русалстването, като например момичетата от Испания, които от осем години развиват училището си за русалки и бяха специализирали в организирането на детски партитата. Момичето от Англия пък беше част от агенция, която „осигурява“ русалки за специални събития. Например там са много популярни Ренесансовите фестивали, в които русалка в аквариум е една от основните атракции. Но нещото, което ми направи най-голямо впечатление е, че през тези два дни никоя не се сравняваше с другата. Всички бяхме изключително развълнувани от възможността да бъдем там, да се запознаем и да видим кой какво прави в другите държави, но с най-чистото любопитство, което да обогати нас самите и идеите, които да реализираме на родна земя. В нито един момент не е имало лошо отношение и съревнование. Имаше чиста по „момичешки“ енергия, която зарежда и това е най-ценното- женската подкрепа в новото начинание.“
Свидетели на тази чиста енергия и оживяла приказка станаха повече от 1500 човека - публика, разположена по скалистите тераси на италианското градче. И въпреки заслепяващата светлина от прожекторите, насочени в тъмната вода, Петя Петкова никога няма да забрави детските погледи вперени в нея и морските й сестри.
„Толкова много детски лица бяха вперили очи в нас и ни гледаха от брега с изумление, с един захлас. Просто не мога да си представя за тези момиченца, какво е било усещането да видят жива русалка, която отива при тях и започва да им маха. Една русалка сама по себе си е впечатляваща, а като са 20 е невероятно приказно. И това е едно от удовлетворенията от всичко с което се занимаваме - когато дойде дете или родител и каже, че сме сбъднали мечта му, или че дъщеря му се е записала на плуване само за да стане достатъчно добра, за да може да плува като русалка.“
И приказката, че красивите неща се случват продължава. За Петя тези два дни на италианското крайбрежие остават като извадени от филм и ако може да го повтори с най-голямо удоволствие ще се завърне догодина отново в Атрани, за да бъде българската дъщеря на Дракона.
