Разследването, обявено от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец защо китайските електрически превозни средства се продават на много по-ниски цени от конкурентите им всъщност може и да не даде желаните резултати – защо, обяснява професорът по китаистика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Алексиев:
"В момента се намираме в период на прегрупиране, деглобализация, която е възможно вече и да е необратима. Зависимостта от чужди доставчици на основни суровини не може да се допусне от съображения за сигурност. Европа е отворена за субсидии за екопродукти към всички производители, докато САЩ има само за производствата, които са на нейна територия. Получава се триъгълен проблем - не само на Европа с Китай, но и на Европа със САЩ, които наблюдават какво ще се случи с разследването на ЕК относно електромобилите китайско производство и да се види дали това няма да повлияе и на американския пазар, тъй като той ограничава вноса - там митото е около 27 процента за електромобилите чуждо производство, докато в Европа е 10 процента. Другият голям проблем е, че колите, които се произвеждат в Китай, са западни марки. Въпреки че се смята, че това разследване е инициирано от Франция и лично от президента Еманюел Макрон, и се подкрепя от всички производители в Европа, тези автомобили са всъщност основната група на китайския внос. Проблемът е комплексен. Чистият внос на китайските марки е около 2000-3000 автомобила годишно. Евентуално налагане на мита заради това разследване е сериозен проблем, защото става въпрос за предимно европейски марки."
„Връзките между чуждестранния бизнес и Китай вървят от лошо към по-лошо“, гласи заглавие на „Икономист“. Нещо, което потвърди и еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис по време на посещението си в Пекин миналата седмица:
„Бизнес средата в Китай стана по-силно политическа и по-слабо предвидима. Поискахме от нашите китайски партньори да работят с нас по тези предизвикателства. По-конкретно искаме да видим по-голяма прозрачност, предвидимост и реципрочност.“
Другият голям проблем е огромният търговски дефицит, който достигна почти 400 милиарда евро:
„Европейският пазар е по-отворен към китайските стоки и компании, отколкото китайският пазар е за европейски стоки и компании.“
Коментарът на проф. Алексиев:
"Китай има дългосрочна политика на самодостатъчност. Според анализатори ЕС е обречен да изгуби Китай като експортен пазар, рано или късно и независимо от всичко. Китай иска да се превърне във високотехнологична държава, да обърне схемата на своя растеж и това, което е била икономиката на ЕС досега - с висока добавена стойност, да се обърне и това да стане в Китай, а Китай да внася по-нискотехнологични стоки. Една от интересните характеристики е, че Китай има толкова голям пазар, че може да се самофинансира със собственото си производство и това се видя по време на големите кризи. Това, което Китай не успява да изнесе, тъй като е експортно ориентиран, се реализира на вътрешния пазар и така успява да си възвърне инвестициите, и то доста успешно."
"Безспорно и това се случва с преминаване на бизнеси във Виетнам и други съседни на Китай държави. Но близо половината производство на WV е в Китай и не може изведнъж да се премести в друга страна. Немското лоби е доста против тези "проби", които обяви Урсула фон дер Лайен. Германската икономика по принцип е най-дълбоко обвързана с китайската. "
По думите на Домбровскис Евросъюзът и Китай се намират на политически и икономически кръстопът и предупреди, че позицията на Пекин за войната в Украйна може да се окаже заплаха за отношенията с Брюксел:
"Проблемът е, че в момента се намираме в един много турбулентен свят, в който има много тежка геополитическа колизия между Изтока и Запада. Глобалният проект на Китай "Един пояс, един път" на практика покрива всяко едно кътче от планетата, като по тази начин на практика прокарва една нова Световна търговска организация с характеристики на китайската глобализация и подготовка за новия световен ред, който все повече и повече става ясно, че Китай и Русия се опитват да наложат на света с редица свои действия, особено в технологичната сфера. В тази обстановка трудно може да се намери баланс, особено в кратък срок."
„Технологиите са в момента сърцето на геополитическата надпревара и Европейският съюз иска да е играч, а не игрище“, заяви пред „Файненшъл Таймс“ тази седмица заместник-председателката на Европейската комисия Вера Юрова, която отговаря за цифровите технологии. Тази седмица стана ясно, че Европейският съюз обмисля да наложи контрол на износа на чувствителни технологии като част от опита си за „намаляване на риска“ в отношенията с Китай и други авторитарни режими. Четири са сферите, в които блокът обмисля дари да наложи забрана за прехвърляне на стоки и услуги към други страни – полупроводници, изкуствен интелект, квантови компютърни системи и биотехнологии.
"Китай произвежда ключови продукти, които създават монополна зависимост. Но има проблем с високотехнологичните продукти, т.нар. чипове. Те са необходими за геополитическия прогрес и са в ръцете на Запада, който активно запазва този свой превес. Китай също се опитва да го настигне, но засега, по всичко личи, че не успява. Имаме сериозен геополитически сблъсък и нито Китай, нито Западът, биха искали да има бързо влошаване на обстановката. Китай е в период на дефлационен натиск, но от друга страна това обслужва ЕС, чиито стоки стават по-продаваеми. В момента се наблюдава паритет, който е благоприятен и за Европа, и за Китай. Но влошената политическа среда е много ключов фактор", казва професорът по китаистика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Алексиев.
„Уол стрийт джърнал“ писа, че американската администрация работи с китайските си колеги за посещение през ноември на китайския президент Си Дзинпинг в САЩ и разговори с американския му колега Джо Байдън. Турбуленция в отношенията създава отказът на Китай да осъди войната на Русия срещу Украйна.
"Съгласен съм с фон дер Лайен, а и освен това, според германски анализатори, курсът, който трябва да се поеме спрямо Китай, трябва да е твърд и на противодействие на агресивното поведение на Китай. Трябва да се изведат поуки от сериозните щети от зависимостите, нанесени както на германската, така и на европейската икономика. Не бива да се забравя и подкрепата, която се задълбочава, а не намалява, за Русия и нейната война, която тя води в Европа. Китай одобрява, негласно, но и съвсем конкретно с продажба на оръжие и военни учения, руската позиция. Целта на Китай е стане водеща технологична и политическа сила в света. Както каза и фон дер Лайен, целта на Китай е създаването на нов световен ред. Така че действията трябва да са много решителни, за да има ефект."
