С вече близо 20 годишния си опит за създаване на т.нар. реактор за термоядрен синтез Красимир Киров поясни, че още е рано тази технология да бъде масова. Един от големите проблеми е, че вложената енергия за заработването на този тип реактори е значително по- голяма, от това, което трябва да се произвежда.
Франция в момента строи голям реактор за термоядрен синтез. Но с изследователски цели. САЩ, ЕС, Китай, Индия, Япония, Корея, Русия, дори и български учени работят там, припомни още Красимир Киров.
В началото на ноември Японският национален институт за квантова наука и технологии пък пусна в експлоатация най-големия термоядрен реактор в света. В обема на инсталацията, която е на половина от височината на камерата на реактора на ITER, ще се правят експерименти, за да допринесат за успеха на международния проект във Франция.
Целта на тези и подобни по-малки от ИТЕР инсталации са да докажат на политиците, че този тип енергия може да се използва за в бъдеще, обясни Красимир Киров.
Като, човек, който отговаря за сигурността в британската инсталация, Красимир Киров посочи, че има трудности - как плазмата да не стопи стените на реактора.
Учените сега разглеждат възможността мощни магнити или лазери да предпазват вътрешната страна на камерата. Но за сега всичко е базирано физиците, обяснява Киров. Помощ може да дойде от изкуствения интелект, който да изчислява и управлява процесите.
Върху едно такова възможно приложение работи доктор Марин Буков, ръководител е на научна група в Макс Планк Институт за физика на комплексните системи. Макар и областта му да не е точно ядреният синтез, проучванията на доктор Буков в областта на квантовите технологии и изкуствения интелект може да доведат до възможност именно ИИ да контролира ядрените реакции в бъдещите реактори.
"Очаквам да се докаже, че може да се получава енергия от теромоядрен синтез в следващите 5 до 15 години. 2050 г. очаквам да има първи такива централи, включени в паралел, работим и по такъв световен проект, каза още Киров за БНР.
