Група архитекти и дизайнери от израелската художествена академия, специалност вътрешно обзавеждане, веднага след погрома от 7 октомври са поканени най-напред да преустроят хотелите около Мъртво море, а след това и сгради в Тел Авив.
Нужни били класни стаи, детски градини, учебни заведения за деца със специални нужди. Но освен това: всевъзможни нагледни пособия, учебни комплекти за децата, а и всичко което да може да ги успокои след преживените ужаси.
Студенти-доброволци, присъединили се към тази ударна група разказаха за "Рано в неделя":
"Казвам се Ноя Царфати и съм студентка по дизайн в Хайфа. В първите дни на войната ме поканиха да участвам в групата, подготвяща учебни пособия и материали за свободното време. Знаехме, че не трябва просто да възпроизведем съществуващите учебници и помагала, останали в кибуците. Нашето звено се занимава с началното училище. Решихме всяко от децата да получи кутия с учебниците си, учебните тетрадки, но и с блокчета за рисуване, бои или цветни моливи.
В комплекта има и таблет със слушалки, с който децата да търсят анимационни филми, музика или също да рисуват, да пишат и да се свързват с роднини и приятели. Всичко сме оформили със свежи, весели цветове.
Психолозите ни посъветваха да наблегнем на рисуването и на театралните форми. Изкуството е терапия. Колкото и несъвършено да творят, децата могат да „разкажат“ впечатленията си от страшните сцени, на които са били свидетели.
При нашите посещения се смайваме от неочакваните решения, които са взели преподавателите. Друга задача е фоайетата на хотелите да се преустроят в класни стаи или занимални с минимален брой преградни стени. Надявам се, че наистина войната ще свърши скоро и през януари бежанците да се върнат в домовете и кибуците си.
Разбира се има и такива, чиито къщи са разрушени или изгорели. Но когато си тръгнат от хотелите, фоайетата отново трябва да да придобият предишния си вид. Например в хотел Лот край Мъртво море много умело са направили по четири-пет класни стаи на етаж от едно общо обширно пространство. На най-долния етаж са взели под внимание и огромните остъклени стени с изглед към морето. Те създават чувство за простор. Помислено е и за място за игра на малките ученици. В случая, там е настанено училище за деца със специално нужди, така че е помислено за достъпност , за място където могат да се поразходят тези от децата, които не могат дълго да стоят срещу огромните екрани.
Има места, където залите на кръжоците много бързо могат да станат класни стаи. Така е в културния дом на американските евреи в центъра на Тел Авив, който отчасти е преустроен в детска градина, отчасти в забавачница. В него обаче няма къде да играят децата. Използват се детските съоръжения на съседната обществена градина.
Освен с дейности, свързани с училището, наши колеги много успешно се изявяват в елементите за обръщане внимание на обществеността върху проблемите на засегнатите от войната семейства. Всяка седмица на „Площада на отвлечените“, както сега наричат пространството между градската библиотека и художествената галерия в Тел Авив, има различен пърформанс.
Снимки на вечеря за 260 души с празни столове около огромна маса, с 260 кревата и бебешки люлки, на 34 мечета( колкото са похитените деца) обиколиха света. Дори в някои страни са направили „реплики“ на интересните решения, измислени от групата току-що завършили дизайнери. Техни са и оригиналните емблеми, медальони с надпис "Сърцето ни е пленник в Газа", гривни и други нагледни материали. Особено място има фланелките. На една от тях е част от стихотворение поетесата с български корени Тали Версано- Айсман:
“Не спирайте нито за миг да ми напомняте, докато съм във морето, как изглежда сушата“. От продажбата на всичко това се финансира международната кампания в защита на отвлечените.
Още по темата в звуковия файл.