23-та година със сигурност мина под знака на изкуствения интелект. САЩ направиха регулации, а ЕС ще приключи годината с документ къде може и къде не може да се използва. Ще бъдат ли обаче регулациите пречка пред използването на ИИ от бизнеса? И как ще се промени взаимодействието ни с данните и изкуствения интелект?
ChatGPT на OpenAI, „Джемини“ на Гугъл – това съвсем не са единствените платформи, базирани на изкуствен интелект, които могат да ви свършат работа. Представете си, че ползвате Perplexity AI, Chatsonic, Claude 2, HuggingChat Pi, your personal AI, GitHub Copilot X, Quora Poe interface. И това е малка част от създадените системи. Заради тази масовост на подобни системи само преди дни държавите от ЕС и Европейският парламент се договориха за правилата при използването на така наречените основни модели. Това са много мощни модели за изкуствен интелект, които могат да бъдат обучени с широк набор от данни. И могат да формират основата за много други приложения. Правилата трябва да гарантират качеството на използваните данни при обучението на алгоритмите, да има проверка за авторските права. В законодателството се изисква да има прозрачност, преди да бъдат пуснати на пазара такива системи. В същото време обаче бяха приети и спорни точки. Като това правителствата да могат да използват биометрично наблюдение на хората в реално време на обществени места. В случаи на издирване на жертви, на определени престъпления, престъпници, превенция на заплахи и терористични атаки. Групата за защита на правото на неприкосновеност на личния живота „Юръпиън диджитал райтс" обясни, че по този начин се постига легализиране за първи път в ЕС на публичното лицево разпознаване в реално време. В рамките на разговорите стана ясно, че ограниченията върху системите с изкуствен интелект може да не се прилагат за технологиите със свободен лиценз и с отворен код. А Франция, Германия и Италия казаха, че създателите на технологии с генеративен изкуствен интелект трябва да бъдат оставени сами да регулират неговото развитие. Бизнес групата „Диджитал Юръп" разкритикува правилата като още едно бреме за компаниите в допълнение на другите неотдавна приети законодателства. Още преди окончателното приемане на текстовете обаче евродепутатът и докладчик по етичната рамка на изкуствения интелект Иван Гарсия успокои, че поне на този етап, че не се очаква да има предпочитания на сектори при създаване на регламента за ИИ.
"Опитваме се да имаме общ подход по темата за регулирането и пренебрегване на изключенията. Една от дискусиите е чия е компетентността на националната сигурност. Със сигурност това не е работа на европейското законодателство. Но къде пък е границата между опазването на националната сигурност и използването за тази цел на изкуствен интелект за наблюдение? Мисля, че можем да създадем условията, при които бихме могли да насърчим саморегулирането по начин, който би могъл да бъде по-печеливш. Затова ще установим общи принципи за всяка част от изкуствения интелект, използван в Европейския съюз, за всички употреби. И мисля, че ще има голямо пространство за етичното използване на изкуствения интелект във всяко една сфера. Защото ако вземете под внимание нашия общ подход, ще видите, че най-стриктният контрол ще се осъществява върху доста малко на брой приложения на изкуствения интелект. Значителната част от приложението му няма да подлежи на регулации. Така че мисля, че има достатъчно място да съществува такъв вид саморегулация, която да е предимно от полза за обикновените хора при използването на изкуствен интелект".
И още – евродепутатът е сигурен, че бъдещите регулации на ИИ ще бъдат балансирани по такъв начин, че да не се засягат интересите на бизнесите.
"Все още се опитваме да намерим правилния баланс, да не възпрепятстваме иновациите, да не възпрепятстваме развитието в Европейския съюз, но в същото време ни прави отговорни. Да предвидим възможните грешки, възможните рискове или, че може да има проблеми в бъдеще. Затова създадохме законодателството на основата на употреби, които трябва да бъдат директно забранени, употреби, които могат да бъдат свързани с висок риск при употребата на изкуствен интелект и такива, които са най-малко регулирани. В момента някои от най-развитите приложения на изкуствения интелект са разработени, без да се обръща внимание на неща, които за нас европейците са доста важни. Например защитата на правата върху интелектуалната собственост. Уважението, към които бихме искали да наложим като световен стандарт".
Саморегулиране и етичен подход при използването на изкуствения интелект би допринесъл повече за хората, сигурен е евродепутатът и докладчик по етичната рамка в ЕП Иван Гарсия дел Бланко. Новите разпоредби забраняват манипулиране, нецелевото събиране на лицеви изображения, системите за социално оценяване, биометрична категоризация. Които пък могат да се използват за намеса в политическите, религиозните, философските вярвания и убеждения, сексуалната ориентация и расовата принадлежност. Как ще работи регулацията на ИИ ще разберем най-рано през 2025-та година. Но до тогава над всички участници в процеса, които използват данни, ще стои предупреждението на Ричърд Стивънс. Той работи в отдел, който прави анализи за ИТ сектора и ги предоставя на организации към Европейската комисия. Европа не би трябвало да изпуска лостовете за по-добро използване собствените си данни. Статистиката за търговията с данни, която Ричърд Стивънс представя е в подкрепа на тезата му. Икономиката на данните в Европа е на стойност 544 милиарда евро.
До 2025-а година очакванията са стойността да нарасне до 650 милиарда евро. През 2020-та година стойността на търгуваните данни е била около 64 милиарда евро в Европа. През 2021 г. вече са 73 милиарда. А към края на тази година стойността на сделките ще е около 86 милиарда евро. Това е около 12% общ годишен темп на растеж, около 1,7% от БВП за Европа. Броят на компаниите за компании за данни в ЕС, нараства между 13 и 15%, но общият процент на приходите им е около 11%. 4% от европейските приходи отиват в компании като Amazon и Snowflake, които получават безплатно данни от Европа, но монетизират част от тях чрез бизнес модела си. Затова европейците трябва да има по-добро използване собствените си данни, повтаря Ричърд Стивънс.
"Ние не даваме мнение по темата за регулациите на изкуствения интелект. Но винаги сме подчертавали в рамките на дискусиите, че Европейската комисия трябва да взема предвид бизнес моделите на малките и средни предприятия. Типичният бизнес за ЕС са малките компании. Те са около 98 процента от бизнесите. Но малките бизнеси нямат финансовия капацитет да направят инвестиции и да се конкурират с по-големи предприятия, които могат например да създадат свой собствен голям езиков модел на изкуствен интелект. На по-малките винаги им се налага да „вземат“ технологиите от по-голямата индустрия. Това също не е добра идея, защото тези по-големи индустрии просто не са в Европа. Те са американски. И печелят много. Трудно ми е да правя паралели с подходите за регулиране на изкуствения интелект в Съединените щати и тук, в Европа. Но ми прави впечатление, че Европа е по-фокусирана върху сигурността, неприкосновеността на лични права, защитата на личните данни. И си мисля, че този европейски модел е важен. Защото ако искате да се конкурирате на по-голям международен пазар, спазването на етични норми е предимство. Малките компании могат да се възползват от идеята да бъдат „добър актьор“. Това повишава доверието в тях, при тях биха отишли повече клиенти. А в област, в която вие наистина не разбирате какво прави системата с изкуствен интелект, е важна марката, логото, доверието."
Но бизнесът се притеснява. Това показва проучване, цитирано от проф. Едуард Къри. Преподавателят в Ирландския национален университет и вицепрезидент на организация, обединяваща индустрии, ползващи данни (Big Data Value Association) казва – създаващите собствени приложения, базирани на ИИ се сблъскват с недостига на качествени данни. 92% от организациите казват, че достъпът до данни е бариера пред предоставянето на стойност чрез машинно обучение. Проф. Едуард Къри обяснява.
"Първо, типът данни, които се създават, вече не са само текст. Работи се с визуални данни, изображения от медицината, камери и видео наблюдение от интелигентните градове. Второ - имаме значителни проблеми с авторските права и съгласието за използването им за обучение. Open AI даже заяви, че ще покрива юридическите разходи на всеки от своите потребители, които са изправени пред искове за авторски права от собственици на авторски права. Имаме проблем със субективността на данните. Но въпреки това Генаративният изкуствен интелект ще бъде това „убийствено приложение“, което ще може да се възползва от пространствените данни. И така ние да получаваме по-висока добавена стойност от тези пространства от данни".
Обучението на модели изисква много данни, предупреждава проф. Едуард Къри. Данни, които според цитираното от него проучване, може и да не бъдат получени. Изводът се налага от това, че 70% от бизнесите, създаващи собствени модели за машинно обучение, намират появяващите нови и нови изисквания за обезпокоителни. Само 16% не виждат проблем. В бъдещото законодателство за контрол на използването на ИИ е предвидено потребителите да се оплакват и да получават детайлни обяснения, ако преценят, че има нарушаване на правата им. А за нарушителите са предвидени глоби от 7,5 милиона евро до 35 милиона евро. В идните дни предстои изглаждане на техническите детайли в текстовете. Но за проф. Едуард Къри има нещо по- важно от самото законодателство. Предстои промяна на начина, по който си взаимодействаме с данните. През 1995-та година в търсачка на Yahoo хората са търсили конкретни резултати, от съществуващите тогава 100 000 уебсайта. Google от 98-ма година ни е давала приблизителни резултати, подредени от алгоритъм, който е проверявал близо два и половина милиона сайта. През 2012-та Google създава концепцията за „взаимосвързани описания на обекти в контекст“ в търсене от 700 милиона страници в интернет. И, забелязахте ли, до тук проф. Едуард Къри от Ирландския национален университет изобщо не говори за създаване съдържание. Което, според него, е следващата стъпка в еволюцията на данните:
"Вярвам, че днес сме в повратна точка в начина, по който си взаимодействие с нашите данни. Като гледаме ChatGPT, това е първата итерация на нов „разговор“, нов начин на взаимодействие с нашите данни. Днес мрежата има около два милиарда уеб страници. Вече не е задължително да търсим отговори. Вече търсим съдържание, неща, които да бъдат създадени. Когато търсите информация, как да създадете отчет, вие всъщност ще работите с вашата система с изкуствен интелект, за да можете да напишете този отчет заедно. Вероятно чрез средството на разговора. Така че наистина мисля, че живеем във вълнуващи и интересни времена. В които да търсим нови типове парадигми на взаимодействие с нашите данни", обобщава проф. Едуард Къри, преподавател в Ирландския национален университет и вицепрезидент на организация, обединила индустрията, която работи за повишаване на конкурентоспособността на европейските компании с иновации, базирани на данни.
