В Бюджет 2024 не виждам някакво извънредно увеличаване на доходите.
Това каза пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, социален и външен министър, а сега е директор на Европейската агенция за подобряване на условията за живот и труд.
"Ако вземем инфлацията, натрупана за последните 2 години, тези увеличения не я покриват", уточни и добави, че дискусията около бюджета се съсредоточава само около макроикономически показатели, най-вече колко ще бъде дефицитът.
Според него хората се интересуват основно от това за какво ще бъдат харчени парите през 2024 година:
"Това го има в бюджетната дискусия във всички европейски държави - какво ще се случи следващата година, за какво харчим парите. А след това идва вече обяснението колко ще бъде дефицитът, защото искаме да построим нещо повече, примерно".
Ивайло Калфин изтъкна, че нищо не се казва за това как 10 млрд. лева инвестиционна програма за капитално строителство, което се виждат в бюджета, се съчетава с ПВУ, откъдето ще получим също едни значителни средства:
"Целта е в следващите 3 или 4 години държавите от ЕС да променят икономиките си. Ние къде сме в този процес? Какво ще се случи през 2024-2025-2026 г., така че правителството действително да ни даде някаква перспектива за нещо. ... Бюджетът е инструмент и това, което трябва да се обсъжда, са резултатите от него - какво ще получим".
По думите му в бюджета за следващата година няма нищо различно от предишните бюджети на държавата.
Ивайло Калфин обясни, че по съотношението дълг към БВП България стои добре в ЕС, само Естония има по-малко дългове от нас
"Дори дълговете на България не се увеличават - вземат се заеми, за да се изплащат стари заеми. Това не е страшно, дори могат да се вземат повече. ... В добри времена да търсим нисък дефицит - това е правилно. Но ако имаме по-висок дефицит, това е допустимо, българската икономика може да си го позволи, може да вземе заеми, какво обаче ще получим насреща, за какво го правим това нещо. Тези обяснения липсват".
В предаването "Нещо повече" Калфин коментира и евентуалното влизане на България в т.нар. въздушен Шенген:
"Трябва да сме наясно, че австрийското предложение не предполага ние да станем членове на Шенген. България продължава да стои извън Шенген, няма да участваме в шенгенските срещи, не сме заедно на една маса с другите държави, които са в Шенген, когато обсъждат важните решения".
Той посочи, че условията, които Австрия поставя пред България, са нагли:
"Не към нас трябва да бъде това условие за приемане на по-голяма квота бежанци, а към правителството във Виена".
Интервюто на Людмила Железова с Ивайло Калфин в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
