В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" редакторът Светла Тодорова разказва за своя първи интересен епизод от за 2024 година. На 1 януари около обед тя влиза в подлеза, който свързва нейния квартал с отсрещния, и в самото му начало вижда човек на инвалидна количка с картонена кутия в ръка. Докато си рови из чантата, за да открие портмонето си, стига до средата на подлеза, където се натъква на друг човек, който също проси.
Дава му монета, но ѝ направи впечатление не съвсем позитивната му реакция – "Не благодари, погледна изпод вежди и просто прибра монетата".
Решава, че изглежда разсърден, защото сумата е съвсем дребна, тръгва да се връща назад към първия човек с кутията. По пътя сe сеща как навремето, когато следва клинична социална работа, в някакъв курс ги учат как да използват собствените си емоции като инструмент за диагностика на състоянието на хората, с които работят.
"Емоциите, разбира се, са субективен феномен, но в по-общ смисъл наистина биха могли да бъдат добър ориентир. Та тогава стана ясно нещо, което звучи парадоксално, но от гледна точка на теорията на социалната работа е вярно – колкото по-малко желание предизвиква у нас един човек да му помогнем, толкова по-вероятно е той да има голяма нужда от помощ. Колкото по-малко склонни сме да проявим емпатия към търсещия подкрепа, толкова по-неотложна е неговата нужда. Това е така, защото, за да изпитаме съчувствие към някого, трябва да можем да се идентифицираме с него, а колкото по-далече е някой от нас, като социален статус, като поведение и възпитание, толкова по-трудно е това.
Човекът в нужда е труден човек и често реакциите му са отблъскващи, за да изпиташ благодарност за подадената монета и да я изкажеш, се изисква ниво на функциониране, което може да е недостижимо за теб, степен на вътрешен комфорт, която не е твоята."
Такива неща си мисли в първия ден на Новата година, докато се връща към първия човек в подлеза. Оставя монета и на него и се връща обратно, за да продължи пътя си, като неизбежно се натъква отново на недоволния втори човек по средата на подлеза. И тук се случва нещо напълно неочаквано за нея: "След като го бях категоризирала вече според вътрешната категоризация на хората, каквато всеки от нас има и често използва, сякаш за да опровергае всичките ми умозаключения, той дойде до мен и ми подаде една свежа червена роза. Беше усмихнат до уши, пожелахме си Честита Нова година и се разделихме", разказва Светла.
"Това беше първата ми среща за 2024 година, първият обмен на предмети, емоции, пожелания, които имах. Остана ми само да гадая как недоволният и сърдито изглеждащ човек се преобрази така неочаквано. Едно обаче е сигурно – хората изненадват. Бързаме да ги пронумероваме и прошнуроваме, за да са ни по-удобни, обаче само след 50 метра разстояние те вече са други. И когато изненадата е жест на щедрост, годината наистина започва добре", споделя още тя в ефира на “Нашият ден”.
Чуйте разговора в звуковия файл.
