Ако в скоро време ви се е случило да чакате в някой ветровит коридор на поликлиника да ви прегледат за актуалния за сезона грип, сигурно сте се замислили – дали това не може вече да стане от разстояние?
Телемедицината е само един от аспектите, в които се променя медицината. Друг е въпросът дали ще останем доволни, ако алгоритъмът не ни предпише антибиотик, както сме го помолили, за да съкратим с ден-два дискомфорта, а е програмиран да се води от по-общи съображения като това да предпазва човечеството от антибиотична резистентност.
Ще спечелят ли технологиите битката за по-добро човешко здраве, или все пак трябва да продължим да създаваме лекари, които различават симптом от причина? Не на последно място се питаме как ще се променят ролята на лекаря и връзката му с пациентите? Има ли опасност изкуственият интелект да измести хората? Дигитализацията на медицината е тема на разговора с д-р Дарислав Николов, специализант по анестезиология и интензивно лечение в болница "Пирогов":
"Много може да се каже за набиращия скорост изкуствен интелект и ролята му в медицината. Само позитиви. А негативите са откъм медицинския персонал, защото изкуственият интелект може много бързо и много неприятно да измести качеството на нашата работа. Разбира се, човешкият фактор липсва при ИИ, но, за да може да извлечем максимално позитиви, трябва да работим успоредно с напредващите компютърни науки.
На мнение съм, че при напредващите технологии хората трябва да ги използват и прилагат във всички сфери. А медицината у нас може би разчита на стари слави и отрича (малко или много) новите лечения, препоръките, асоциациите, които ги създават, както и изкуствения интелект, защото смятат, че човешкото е най-силното. Но всъщност работата на човешкото с компютърното може да доведе до много по-добри резултати в лечението и разбира се, в диагностиката на заболяванията."
Д-р Николов сравни изкуствения интелект с блендер за информация, който приготвя вкусно "ястие" и спестява търсенето в Гугъл и четенето на множество статии по дадена тема. Той подчерта, че в полето на превенцията и диагностиката има огромно поле за ИИ – особено при диагностиката на рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво.
Той коментира и опасенията, че информацията, данните, които се събират, се събират, за да се вреди на хората. Лично той е съгласен да сподели информация в името на общото благо – няма как да се мине без предоставяне на лични данни.
Д-р Дарислав Николов подчерта обаче, че човешкият фактор е доста важен, защото емпатията и емоциите, които хората изпитват, компютърът никога не може да го изпита, а за пациента е много важно да се чувства разбран и когато говори с лекар, да усеща неговото присъствие. Категоричен е, че на първо място трябва да се поставят здравето и комфортът на пациента.
Как ИИ променя медицинското образование – притесненията и възможностите на дигитализацията – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – Василена Мирчева, БНР
