Отбелязваме Международния ден на гръцкия език. За първи път този ден е честван през 2017 година в памет на поета Дионисиос Соломос – автор на поемата "Химн на свободата", чиито първи две строфи формират националния химн на Гърция и Република Кипър. За словото, допринесло за запазването и развитието на забележителни постижения, обогатили европейската и световната култура, в "Нашият ден" говори проф. д-р Стойна Пороманска, един от стожерите на преподаването на гръцки език в България.
Чуйте стихотворението "Итака" на гръцкия поет Константинос Кавафис, в изпълнение на актрисата Олга Кирчева от 1974 година. Архивният запис е част от Златния фонд на БНР.
Проф. Пороманска разказва за дълбоката история и традиция на гръцкия език. Той има 40-вековна история, чрез него са се зародили много от познатите ни науки и до ден-днешен светът борави с научна терминология от древногръцки произход. Агроном, академия, педиатър – изброява Пороманска като примери сред многото думи с гръко-латински корени, които използваме в ежедневието си. И в по-съвременната си история Гърция оставя световно културно наследство. Достатчно е да бъдат изброени поетите Кавафис, Сеферис и Елитис – последните двама са Нобелови лауреати.
По думите на госта в предаването, Гърция продължава да поддържа своите традиции и паметници и може да даде още много на световната култура. Партенонът, Акрополът са само част от културните забележителности на страната. Съществуват и по-малко познати и ценни музеи и паметници, които проф. Пороманска препоръчва на българите, посещаващи гръцката държава.
Гърция е интересен съсед, може би най-близкият до нас въпреки търканията в хода на историята, казва професорът и добавя цитата от Радичков: "Където има граница, скърца". Трябва да приемаме скърцанията и да се стремим към разбирателство, защото сме едно голямо европейско семейство, съветва гръцкият филолог.
Проф. Пороманска обръща внимание не само на изучаването на гръцки език, а на съдбата на хуманитаристиката в контекста на технологичното време. На първо място, според нея, трябва да е изучаването на матерния език, който е "основата на всичко". Във всички езици навлизат чуждици, но е важно, преди да ги възприемем, да ги осмислим като значение на роден език.
"За съжаление хуманитаристиката е в упадък в световен мащаб поради навлизането на технологиите и желанието на младите да научат повече за тях. Това е много жалко", заявява проф. Пороманска, която е на мнение, че пренебрегването на езиците за сметка на технологиите осакатява младите. Разбира се, чужди езици днес се учат много, но предимно западни и често в ущърб на самия майчин език.
В края на разговора Стойна Пороманска изразява наблюдението си, че младото поколение чете, интересува се и се развива. Това, на което тя се надява, е да се подчертава по-убедително значението на българския език и да се търсят при изучаването на чужд език родните съответствия.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
