За Богдан Дарев бихме казали, че е от онези българи, които са сбъднали "американската мечта". Самият той обаче има друг прочит на нещата. Дарев е продуцент и режисьор, който живее в Сиатъл от 1995 година, когато бил едва 17-годишен.
"Американската мечта и съществува, и не съществува. Относително е. Сбъднал съм я, но не съм я сбъднал там, а става така, че я сбъдвам тук, в България, което е енигма за разнищване", смята режисьорът на "Кавал парк".
"Когато човек иска да работи и работи и следва мечтата си, тя се сбъдва. Аз имам страшно много приятели в Щатите, на които не им се е сбъднала мечтата да правят кино или това, което обичат, или пък са в работи, които не ги хранят душевно. Може би един ден за мен ще се каже – ето, той отиде в Америка и сбъдна мечтата си да е кинорежисьор. Но тя може би нямаше да се сбъдне, ако не се бях обърнал към българските общности в Сиатъл и към собствената си култура. Да се свържа с българското в мен и с българската публика там и тук. Защото когато правиш кино в Щатите, ти си в един голям океан."
За да сбъдваш мечтите си, трябва да напуснеш зоната на комфорт, убеден е Дарев, който при пристигането си в САЩ започнал да работи за китайски ресторант за 1000 долара на месец. После се наложило да чисти тоалетни.
100-минутният "Кавал парк" е сниман и в България, и в Америка. Това е пореден документален филм и втори пълнометражен за Богдан Дарев.
"23 години не се бях връщал в България. Всеки разговор, на който съм сядал в кафене с българи, е бил за това как един ден ще се върна. И в момента, в който това стана, беше все едно някой ми отвори кафеза и аз излетях като птичка. Излетях и "полудях", споделя режисьорът.
С героя на лентата – Александър Еплер, се започнали през 2011 г. За коледен концерт за българските деца се чудили кой да свири българска народна музика.
"Казаха ми – има един чешит, много е странен, той ще ти вземе много пари. Аз реших да го намеря. Той дойде, свири на децата, не взе никакви пари. Страшно много се зарадва, че някой го покани от българската общност, която той толкова много обича. Оттогава станахме приятели. Жена ми се запали да свири на кавал и ходи при него на уроци. После остави кавала, аз взех кавала и постепенно се сближих повече и повече с Александър Еплер."
През 70-те години, когато Еплер е тийнейджър, е запленен от българския фолклор.
"Качва се на товарен кораб, който отива към Гърция. Работи черен труд, за да си плати пътя. Минава границата по някакъв начин и се озовава в България, 1971-ва година. И го приемат в академията в Пловдив. Другата част от историята ще я разкажем във филма."
Създателите на "Кавал парк" обещават на зрителите вълнуваща история.
Филмът е създаден изцяло благодарение само на дарения от българи в чужбина, "които милеят за българското, пазят българската култура и фолклор" и от американци, любители на нашия фолклор, изтъква Богдан Дарев.
"Все намирам слънчеви хора, хубави хора около мен. Вярвам, че ние си създаваме този мироглед с нашите мисли, с нашите действия. Може би филмите ми отразяват точно това."
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимки: Богдан Дарев, личен архив
