В пустинята Негев и по-конкретно в местността около Мицпе Рамон по статистически данни има едва два дъждовни дни в годината. В един от тях в района попаднаха и кореспондентите ни Феня и Искра Декало.
Ураганен вятър подхваща капките дъжд. Прави от тях ледени топчета и направо ги забива в лицето, ръцете, във всичко непокрито. В такъв момент разбираме защо бедуините са така забулени. Няма къде да се скрие човек. Наоколо са само камъни. Ако се вгледаме, бихме открили останки от здания, тераси по склоновете, на които са се отглеждали някакви храни. Имало е и светилища. За това "разказват“ каменни "библиотеки", където хора от различни епохи, религии и с различно социално положение са се молили и оставили своя отпечатък. На всички езици пустиня означава нещо пусто, страшно, недружелюбно. Професор Узи Авнер, ръководител на Отдела по археология в Изследователския център на Мъртво море разказва:
"От неолита до наши дни на тези места е имало човешко битие. Изследвам пустинните култури, с надежда да разбера защо тези сурови места са били толкова привлекателни за хората. И откривам факти, показващи как индивидите от тази епоха са знаели как да оцелеят и да се справят с тежките условия. В момента изследвам южната част на пустинята Негев.
Правил съм проучвания и в Синайската пустиня. И двете си приличат по това, че в тях падат нищожни валежи и водата почти моментално се изпарява. Въпреки това, пустинните хора са развивали успешно земеделие и добив на руда, мед и злато. Каменните гравюри пък ни показват, че духовният живот също е бил развит – с много светилища и молитвени места. Християнството също е повлияно от пустинната религия. На възвишенията на Негев изграждат монументалните църкви, обявени от ЮНЕСКО за паметници на световната култура. От осми век и ислямът навлиза в пустинята Негев, а за това свидетелстват откритите от нас зидани джамии и гравюри върху камъните. В пустинята са се водили не малко войни. Обобщено казано има какво да научим, дори от праисторическия човек, за живот в хармония с природата и рационалното й използване- без да я унищожаваме. Пустинните хора са ценили светлината, а свидетелство за това е "горящия храст“, видян от Мойсей в най най-краткия ден на годината, в който християните празнуват Игнажден.
Професор Лиор Шваймер - изследовател на скални гравюри в пустинята Негев, е следващият ни гид по гравюрите върху камъни (не са рисунки, защото са издълбани).
"Пустинята Негев се счита за царство на номади. Но от времето на неолита до днес е имало и постоянни селища. Пустинята е била търсено място за живеене. Открихме места с гравирани стъпала на крака, което може да е част от светилище. Около стъпалата има гравюри на свещници и кръстове. В Негев има надписи и от всички деноминации на християнството и юдаизма. На друг хълм са рисунки на камили, на конници, на антилопи.
Пътуването из най-приличащата на лунен пейзаж пустиня на Израел ни среща с хора, за която тя е съдба и любов. Те предпочитат да живеят в нея. Там е тихо, липсват онези причини, които карат хората в големите градове да са вечно забързани и нервни", казва проф. Лиор Шваймер.
