Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е мечтал за живот като на кино. Ето един такъв сюжет: Мъж, раздвоен между две жени – ученическата му любов и съпругата му. Накрая силната любов между персонажите, предопределени един за друг още от деца, ги събира. Това е историята, разказана във филм, разигран на живо в едноименната постановка, която трупата на театър "Мим-Арт", образно казано, "гледа" в киносалон. Една интересна история за любов. Магията е в това, че всичко се случва през сърцето. Човек чува през сърцето. И всички условности се забравят.
За премиерната постановка "Нашият живот като на кино" на "Мим-Арт", единствения театър, където актьори са хора с увреден слух, говорят в "Артефир" режисьорът му Ивайло Захариев и художественият ръководител Мария Атанасова:
"Това е един интересен опит да изиграем представление с глухи актьори, които чрез пантомима, чрез изпяване на песни с жест и танци да разкажат една история. Тази емоция, която всеки от нас иска непрекъснато да преживее, битката на героите – в това е смисълът. – казва актьорът Ивайло Захариев, тук в ролята на режисьор – опитваме се да намерим нашия хепиенд."
Хубавото в изкуството е, че ако не някъде другаде, то някъде там можем да станем свидетели на щастливия край. Тази постановка показва, че ние не сме различни, макар и нещо да не е стандартно. В крайна сметка историите, които ни вълнуват, това, което преминава през нас, е общовалидно.
"Театър "Мим-Арт" е създаден през 2008 г. – разказва Мария Атанасова. – Тогава 8 наши глухи актьори завършиха НАТФИЗ и там придобиха своята театрална специалност пантомима. Освен това учехме и изпълнения на песни на жестов език, нарекохме го "С мимика и жест". Групата се казваше "Жестим". След това към групата прибавихме актьорите от театър "Мим-Арт" и се образува една артистична група, в която глухите изпълнители могат да пеят и танцуват, да бъдат актьори на сцената с всичките изисквания към един истински актьор. Могат да вълнуват."
Ивайло Захариев твърди, че макар и да е записан като режисьор, е по-скоро приятел и съмишленик на трупата, който ѝ помага да достигне до повече хора. "Пантомимата е много интересно изкуство. Тя има своето място, там, където се показва, че може и без думи – чиста емоция, чисти намерения, да се види как се оголва душата на актьора. Когато пантомимата се смеси с поетичния израз на песните, става много красиво. На финала завършваме с една песен на Орлин, Графа и Любо Киров "Заедно". Това е и нашето послание. Така се надяваме да приобщим театър "Мим-Арт" към големия театрален афиш в България."
"Нашият живот като на кино" на "Мим-Арт" от 19.30 ч. в Топлоцентрала.
Чуйте повече от звуковия файл.
