Наближава рожденият ден на Мѝлан Ку̀ндера, който е на 1 април. Той е чешки писател, който през 1975 година напуска родината си и се заселва във Франция. Автор е на книги, както на чешки, така и на френски език. Най-известните сред тях включват "Шегата" (1967), "Книгата за смеха и забравата" (1979) и "Непосилната лекота на битието" (1984).
Доц. д-р Добромир Григоров от Софийския университет "Св. Климент Охридски" участва в ефира на "Нашият ден" с разговор върху творчеството на Ку̀ндера и личния си професионален път.
Той започва образованието си като студент по Българска филология, но по-късно се насочва към Чешка филология, привлечен от възможността да изучи още един чужд език.
Казва, че в началото е имал добра основа в изучаването на чешката литература, която е била представяна внимателно пред публиката през годините. Според него преводите в периода от 1944 до 1990 година, въпреки политическите ограничения, са допринесли за разнообразието на литературната сцена.
Григоров споделя, че текстовете на Ку̀ндера са много добре премислени и калкулирани.
"Ку̀ндера не оставя нищо на случайността, текстът на Ку̀ндера е един много добре премислен, добре калкулиран текст. В много от неговите книги именно случайността е било мотив и предмет на разговор между героите, която се проиграва и оглежда от много гледни точки", казва той.
Едно от интересните аспекти в книгите на Ку̀ндера е възможността за различни интерпретации на едно и също събитие. Григоров споменава примера с революциите в романа "Животът е другаде", където се сравняват събития от 1948 година в Чехословакия със студентските вълнения в Париж през 1968 година.
"Едно от нещата, които допадат на читателите, е възможността едно и също събитие, или сходни събития, да бъдат видени по два коренно различни начини. Революцията в романа "Животът е другаде" например е било т.нар. революция от 1948 г., когато лявата комунистическа партия взима властта. Това е половинката от пространството на книгата, а другата пълноправна половинка са студентските вълнения в Париж през 1968 г. Понятието за "революция" за един западен читател става много по-близо, когато едно до друго застанат съвкупността от непознатите за западния читател събития от Чехословакия", коментира още той.
Носталгията към родината също е сред темите в произведенията на Ку̀ндера. Принудителната му емиграция оставя следи върху представата му за дома и родината, като дава ново значение на понятието за принадлежност и идентичност.
"Тази носталгия е една от нишките, които свързват всичките му книги. Кундера не е емигрирал доброволно, ако си поиграем с езика, трябва да кажем, че той е бил емигриран, защото е бил принуден да напусне. След една принудителна емиграция понятието за дом и родина става много двояко. Много рядко в неговите книги действието на една история се случва само на едно място", посочва още той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Доц. д-р Добромир Григоров е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Милан Кундера и познанието на романа" (2001, Колибри) и "Градината на литературната история" (2021, Сиела). Превежда художествена литература и хуманитаристика от чешки език (Даниела Ходрова, Михал Айваз, Иржи Кратохвил, Вацлав Хавел, Якуба Каталпа, Алена Морнщайнова и др.). Член е на Съюза на преводачите в България.
