Астрид Линдгрен се зарича, че никога няма да напише и ред за възрастния читател. А на въпроса как се пише за деца детският писател Марк Хадън отговаря – като за възрастни, само че много по-трудно.
В Международния ден на детската книга проф. Светлана Стойчева-Андерсон говори в "Нашият ден" за това как се променя детската книга в днешното технологично време.
По думите на проф. Стойчева много често забравяме, че детската литература е специализирана литература – детето, в ролята на читател, определя нейната специфика. "Най-трудна е дефиницията на литературата за деца", заявява професорът по литература. "Пътешествията на Гъливер" и "Приключенията на Робинзон Крузо" са романи от епохата на Просвещението, които са интересни за малките читатели само защото са адаптирани за детска аудитория, припомня проф. Стойчева. Ето защо, според нея, детската литература е тази, която детето само припознава. "Децата знаят по-добре от всякакви критици, теоретици, мами, баби и преподаватели дори", заявява гостът.
Според проф. Стойчева идеята да се ограничава четено на децата и вечното търсене на "поука" в училищата е невероятно грешен подход. "Това е изземването на Светая светих на четенето. Това вече не е възприемане на литература, а е илюстрация на някакви идеи. В педагогиката идеите въобще нямат нищо общо с въображението на децата и понякога самите те са доста кухи – кухота в кухотата се получава. Децата от самото начало се разминават със спецификата на литературата като такава. Все пак литературата е фикция. Детето има сетива да влезе във фикцията, но в един момент социумът започва да изгражда личността му, както се казва", казва проф. Стойчева.
Проф. Стойчева вярва, че идеята за възпитанието е много важна, а литературата, ако бъде съхранена като същност, може да допринесе много за развитието на децата. Литературата има способността да се пребори с липсата на ценностни центрове и връзка между поколенията – нещо, които често се отчита като проблем на съвременното общество. "Литературата отдавна е открила детския глас", казва проф. Стойчева, според която днес проблемът с четенето се свежда до общуването между възрастния и детето.
Фентъзи културата е във възход и до голяма степен тя обединява големия и малкия читател. Проф. Стойчева обръща внимание, че за съжаление немалка част от фентъзи литературата е масова, написана по модел и лишена от особена стойност. Ето защо тя акцентира върху ролята на родителите, които трябва да решат какъв читател искат да отгледат – масов или ценител на стойностното писане.
Канонът не е лоша дума, когато говорим за литературата за деца, подчертава проф. Стойчева. Класическите произведения са единствената връзка между поколенията и не бива да бъдат подминавани с пренебрежение. Ран Босилек, Дора Габе, Асен Разцветников, Валери Петров, Йордан Радичков и редица други големи български писатели са оставили дълбока следа в детската литература у нас, възпитала няколко поколения. Към тази нишка трябва да се връщаме, призовава проф. Стойчева, която вярва, че целта на добрата литература е да задава въпроса "Кой съм аз?" от най-ранна възраст.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
