Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще излязат ли сметките на Нетаняху криви

| Интервю
Фотоколаж: Силвия Петрова, снимки: Ройтерс

Масови, четиридневни протести срещу правителството на Бенямин Нетаняху се проведоха тази седмица в Израел. Политическото му бъдеще зависи от резултата от войната в Ивицата Газа насред натиск от САЩ, преговорните екипи и част от израелското общество. Ще удържи ли властта Бенямин Нетаняху?

Последните няколко седмици са особено динамични за Нетаняху - на 25 март Съветът за сигурност на ООН призова за примирие в Ивицата Газа, САЩ се въздържаха от гласуване и в отговор премиерът на Израел отмени пътуване на правителствена делегация до Вашингтон. Недоволни от управлението му и опозицията организират протести…


"Казваме, че това правителство не може да продължава, то не може да оправи нещата. Това правителство трябва да си отиде веднага и трябва да се отиде на избори."

"Премиерът реши да се откаже от заложниците. Той не сключва сделка, въпреки че има възможност за такава, според други държавни служители. Той пречи."

"Ясно е, че личните интереси водят министър-председателя и оказват влияние върху решенията му. Време е той и правителството да работят за хората, да върнат заложниците, да строят по-добро бъдеще за всички нас. Да поправят отношенията ни със САЩ и със света. Невероятно е какви щети бяха нанесени за последната половин година."


- казаха недоволни израелци от премиера Нетаняху, а той самият преди седмица беше опериран от херния. Междувременно в Кайро правителството поднови преговорите за постигане на споразумение за освобождаване на израелските заложници, държани в плен от "Хамас" след нахлуването на 7 октомври, заради което започна войната. Не са прекратени и делата срещу Нетаняху за измама и подкупи. Натискът върху него се засилва както от политици в собственото му правителство, така и от световни лидери, недоволни от растящия брой цивилни жертви и разруха в Ивицата Газа. Самият Нетаняху отхвърля исканията за предсрочни избори:

"Казвам ви и повтарям, граждани на Израел, едни общи избори по време на война означават загуба за Израел. Точно това е мечтата на лидерите на "Хамас" и на "Хизбула", това е мечтата на Иран. Те само това чакат."

Защо протестират хората в Израел и какви са техните искания питам Михаел Бренeр - директор на Центъра за проучвания на Израел към Американския университет във Вашингтон и професор по еврейска история и култура от Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан".

"Протестите започнаха много преди 7 октомври, почти една година по-рано, заради реформата в съдебната система, която застрашаваше разделението на властите. Те започнаха като протести в подкрепа на демокрацията и срещу правителството. После, след клането на 7 октомври, демонстрациите секнаха. А в момента протестите са разделени на две. Една част искат освобождаването на заложниците, които все още са държани от "Хамас", а другата е против правителството и всякакви опити да се застраши демокрацията в Израел. Някои от тях се събират и протестират заедно, други се делят."

Възможно ли е тези протести да свалят Нетаняху от власт или той може да устои?

"В известна степен те вече имат успех. Правителството не осъществи повечето от плановете си за реформи в съдебната система и това е успех, постигнат преди 7 октомври. Що се отнася до оставка на правителството на Нетаняху, това е много по-трудно, защото Израел е демократична държава и правителство се избира за четири години. То дойде на власт през 2022 г. и следващите изборите трябва да се проведат през 2026 г. Повечето правителства в Израел обаче не са изкарвали целия си мандат, така че е възможно и това да бъде свалено. Но партиите, които участват в управляващата коалиция са крайно десни и религиозни и те няма да се откажат лесно от властта, защото знаят, че ако сега се проведат избори, те най-вероятно ще я изгубят."

Допитванията до общественото мнение в Израел показват две неща: първо, че мнозинството подкрепя политиките на правителството във войната срещу "Хамас", но на второ място, че израелците в по-голямата си част не одобряват личността на премиера Бенямин Нетаняху. Основен негов опонент се явява опозиционният лидер и бивш военен Бени Ганц, който събира два пъти повече доверие от Нетаняху.

"Бени Ганц е алтернативният кандидат, той е най-популярният политик в момента. Той е част от извънредния военен кабинет, но едновременно с това и част от опозицията. Това, че той е много опитен военен лидер и центрист му носи надеждност и подсилва имиджа му сред гражданите на Израел. Но знаем, че нещата в Израел могат да се променят много бързо, а преговорите за съставянето на управляваща коалиция са сложни."

Друга "отворена рана" в израелското общество е, че от военна служба са освободени ултраортодоксалните евреи, които са важна част от коалицията на Нетаняху.

"Това, което може да свали правителството не са протестите срещу промените в съдебната власт, не е войната, а въпросът с военната служба за ултраортодоксалните евреи, защото техните партии са част от правителството. Те твърдят, че техните млади мъже и жени не трябва да се присъединяват към армията, защото вместо това изучават свещени текстове. Това е така от самото основаване на Израел, но тази група преди беше много малка. Сега те имат повече деца, средно по почти седем на семейство, нарастват бързо и вече са около 12-13 процента от населението. Особено по време на война, когато Израел иска да увеличи казармата до три години за мъжете и две за жените, да увеличи резервистите, мнозинството от израелците приемат за несправедливо, че ултраортодоксалните мъже евреи не служат в армията. За да ги задържи в коалицията, Нетаняху трябва да направи нещо, което няма да се хареса на някои от избирателите му."
 

Доколко можем да говорим за разделение в израелското общество и смятате ли, че протестите са представителни?

"Протестите са големи, понякога по улиците се събират стотици хиляди хора, а това е страна с по-малко от 10 милиона население, така че броят на протестиращите е значителен. Но не можем и да кажем, че мнозинството от израелците са на улицата. Когато говорим за представителност трябва да погледнем допитванията, а те показват, че няма промяна в полза на левицата, но има промяна срещу Нетаняху и срещу центъра и дясното. В това отношение протестите са носител на настроенията на значителна част от населението. Ако днес имаше избори, правителството на Нетаняху без съмнение щеше да падне, но неговият аргумент е, че избори сега биха отслабили Израел по време на война. Всичко зависи от това как ще продължи войната, как ще се развие разцеплението със САЩ, защото не сме били свидетели на подобно нещо от поне 50-60 години, не е имало подобни различия между лидерите на Израел и САЩ. Всичко това ще е заложено на карта при едни предсрочни избори."

Възмущение в световен мащаб предизвика израелският удар от понеделник, при който загинаха седем хуманитарни работници, сред тях граждани на Великобритания, Австралия и Полша, и такива с двойно гражданство на САЩ и Канада. Съветът на ООН по правата на човека прие вчера резолюция, призоваваща за забрана на продажбата на оръжия за Израел заради войната в Ивицата Газа. От европейските страни против гласуваха само България и Германия.

"Въздушният удар срещу хуманитарните работници очевидно не беше умишлен. Това е било ужасна, ужасна грешка на отговорните военни. Нетаняху също носи отговорност. Всички те изразиха съжаление, но това не оправя нещата. Това предизвиква още по-дълбоко разцепление между Израел и съюзниците му, особено във Вашингтон. Но не трябва да забравяме, че мнозинството от населението на Израел може и да е против Нетаняху по различни причини, като продължаващите съдебни дела срещу него например, но в същото време израелците подкрепят войната. Те искат терористичната организация "Хамас" да бъде на практика заличена. Това си постави за цел и Нетаняху. Израелците се боят, че атаки като ужасният терористичен акт от 7 октомври може да се повторят и няма да бъдат в безопасност. Повечето израелци подкрепят войната, но не без ограничения. Мисля, че в крайна сметка подкрепата за прекратяване на огъня може да нарасне в Израел. Особено ако това помогне за освобождаването на заложниците."

А каква роля играе Русия в конфликта?

"Русия очевидно е на противоположната страна. Русия от дълго време е съюзник на враговете на Израел, който пък в последно време по-открито подкрепя Украйна. Израел обаче е внимателен, защото знае, че ако има по-осезаема руска подкрепа за Сирия това може да означава повече проблеми за нейната северна граница. Така че Израел внимава."

Как се променя политиката в Израел по време на войната и каква е прогнозата ви?

"Има ясна загуба на доверие в правителството на Нетаняху и лично в него. В същото време не виждаме явно изместване, да кажем вляво, което биха очаквали хората извън Израел. Преходът е по-скоро към центристките сили и към личности, които вдъхват доверие по време на заплахи за сигурността. Това беше слогана на Нетаняху - че ако гласуват за него, хората ще получат сигурност. И после се случи 7 октомври. А къде беше сигурността? Много израелци си задават именно този въпрос."

Снимки: Ройтерс

По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени