В откриватели на архитектурни бижута и съкровища в българските села се превръщат двете млади архитектки Елена Стойчева и Надежда Сучева. Стил, дизайн, влияние, строителство и други компоненти на архитектурата описват двете в своя проект, финансиран от Националния фонд "Култура".
В проекта са се фокусирали към архитектурните периоди 20-те и 30-те години на XX век и 60-те и 70-те години. Не са обърнали внимание на традиционната възрожденска къща, защото тя е доста изследвана.
"Едната ни цел е да документираме и покажем тези сгради, защото голяма част от тях ще рухнат", казва арх. Елена Стойчева.
Проектът е отпреди 2 години и всичко започва от доброволческа акция за боядисване на детски площадки в Северозападна България. Тогава споделили какво виждат като архитекти в селата и че намират за много ценни старите сгради и къщи.
В села около София видели стари сгради и къщи, които ги впечатлили, защото ги намират за красиви и ценни, но се рушат поради различни причини.
Двете намерили съмишленици в лицето на местни архитекти и организации. Сега проектът се радва на голяма популярност и получават много снимки и покани да посетят различни кътчета на страната.
Тръгнахме да търсим архитектурни съкровища по селата, признава Елена Стойчева.
"Във видинското Далейна се запознахме с вътрешностите на къщите, типични за влашките села. Към Търновско ни повика колега в с. Къпиново. Тази година продължаваме с посещения на място и разговори с местните общности. Увеличава се интересът към запазването на стари сгради", сподели Елена в интервю пред БНР.
"От малка съм израснала на село при баба и селото е част от мен. Впоследствие станах архитект и пресечната точка на моето съзнание беше проектът за естетиката на селото. Проектът е толкова интересен и съм благодарна на съдбата, защото българските села са изключително различни.
В село Кърпачево нямаме гипсови фасади, но има сурова каменна зидария, перфектно направена и преплетена с кирпич", сподели Надежда Сучева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
