Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание. По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция".
"Френски пътешественик описва нищетата, в която сме живели. Той разказва как при Ихтиман турския паша, пътуващ от Ниш за Цариград разпряга конете си и впряга българи да теглят файтона му по баир, защото конете са му по-ценни. Как въобще да спорим за историята?
Ние не сме лежали и не сме чакали руснаците да дойдат да ни освободят. Това е труд на хората от диаспорите в чужбина, на български търговци, които са давали за разлика от сегашните богати хора. Ние си произвеждаме водачите, които ще събудят този народ, смята Шопски.
Ивайло Шопски е разговарял с хора от Самара, които помнят, че когато са се събирали волни самопожертвования за Руско-турската освободителна война, една жена казала "аз нямам нищо и не мога да дам нищо, имам двама синове - вземете ги".
И двамата тръгват да се бият за България. Имало е силна пропаганда сред обикновените хора, за да бъдат подготвени за войната, но цялото обществено мнение е било на страната на българите.
Ивайло Шопски продуцира песни за подвига на непознати и забравени български герои и е инициатор на "Пътуващото читалище", подготвя документален филм "Кои са шопите".
"Последните години нямаме доктрина, нямаме обща цел, малко сме като безмоторен самолет", казва Ивайло Шопски, но смята, че духът на нашите дядовци все още го има някъде в нас и се проявява в трудни моменти.
Още по темата в звуковия файл.
