Крило на птица от куршуми – това виждаме на корицата на новата стихосбирка "Пойни птици" на Владислав Христов.
В нея той събира на едно място птичия свят и света на войната на хората. Жизнеутвърждаващата, но и сурова природа – с убийствата и смъртта. Какво се случва между тях, кое надделява?
Катерина Стойкова е написала следното:
"Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите."
Тревогата за красотата, свободата, ужасът от насилието на войната – това са само част от усещанията след прочита на книгата. Птичият крясък в нея е към нас, хората, за които краят може да се окаже "прекалено близо", по думите на Стефан Иванов, нарекъл поезията вътре "брутално нежна в силата си".
Чуйте Владислав Христов.
Снимки – изд. Ерго, личен архив
