Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии, твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт при БАН. Като един от инициаторите на предложението за програмата тя припомня: още през 2010 г. 14 редкоземни елемента са станали критични, защото Китай отказва да ги продаде на Япония. Досега от 17 до 34 са се увеличили елементите, които освен критични, вече се определят и като стратегически.
От пет медеца ЕС има законодателство за стратегическите суровини. Турция осигурява 98% от доставките на бор за ЕС. Южна Африка задоволява 71% от нуждите от платина. Китай е доминира в доставките на тежки редкоземни метали. Критичността идва именно от това, че огромна част от важните суровини са в малко държави, които не са сигурни доставчици и партньори.
Спешно е. Европа започна да осъзнава тази спешност през 2010 г., изтъква проф. Ирена Пейчева.
Дронове, ВЕИ, мобилни телефони, електрически автомобили, високопроизводителни компютри - всички засега се нуждаят от наличието на евтини, достъпни и лесно добивани суровини. Примерът с лития за литиево-йонните батерии е най-популярният. Оказва се, че САЩ, Перу, Чехия имат находища. Тайван и Китай също се съревновават. Дори Сърбия в за период от две години първо оттегли идеята за разработка на литиева мина, а преди месеци отново обяви, че би говорила с Англо-австралийската компания за разработката на находището в Западна Сърбия.
Китай е собственик на най-новото откритие в Сърбия, което е най-голямото ново откритие на Балканите и в Европа, уточнява проф. Пейчева. Само 2% от всички инвестиции в проучване по света са в Европа.
България не знае с какви стратегически суровини разполага. Активното проучване е прекратено преди 20 години и едва наскоро се е появила възможност за възобновяването му.
"Ние знаем наличните находища. Трябва да ги оценим за такива елементи. Преди 20 години, когато е спряло това активно проучване, никой не е определял редки земи в минералите. Техниката е била съвсем различна. Просто не сме гледали за тях", пояснява проф. Ирена Пейчева.
Според нея е много вероятно петгодишната програма скоро да тръгне, тъй като МОН вече я е публикувало за обсъждане и то е приключило.
Ако продължим със сегашното темпо на потребление, златото и литият след 20-25 години ще свършат. Ако обаче сега започнем проучване "от гола поляна" и работим всеки ден, без да ни спират юридически – зелени причини или административно, след 10 години ще можем да започнем, казва Петко Петров, доктор по минералогия и куратор в Националния музей "Земята и хората".
"Ако е голямо находището, ще ни трябват 15 години почти всекидневна работа. Няма за кога да чакаме. Ние сме една от малкото държави по света, които нямат геоложка служба."
Петров дава добър пример с Китай, инвестирал изключително много в проучвания на суровинната си база.
България разполага с голям потенциал за добив, преработка и рециклиране на критични и стратегически суровини и минерали, но целенасочени изследвания в тази област липсват, отчита програмата за изследване на критичните суровини.
От 2024-а, в продължение на пет години, ще бъдат разсрочено дадени 8,5 милиона лева. Освен за суровините, изследвания ще се правят за екологията и социалните ефекти от използването на суровините и добива.
Какви стратегически суровини биха излезли изпод българските земи?
"Повече от 10 типа находища има, които са с перспектива за намиране на критични суровини в България", смята проф. Пейчева.
"България е третият производител на мед в Европа след Полша и Испания. В нашите оловно-цинкови находища – индий, галий, германий, кадмий, кобалт, въобще не сме оценили какво има. Ние имаме всички елементи, които са в този списък. Можем да намерим големи находища, но трябва да кажем къде колко има."
Сега е моментът на огромните и бедни находища, но това, че са бедни, не значи, че са икономически неизгодни, защото има развити технологии и много голям потенциал. В Северна Македония откриха такива находища, коментира Петко Петров от Националния музей "Земята и хората".
"Иловица, на пръв поглед златото не се вижда, но има едно огромно находище около един вулкан и това е с огромен потенциал. Златото не се вижда, но го намериха и ще го разработват. Ние също можем да правим тези неща в България."
Засега учените уверяват, че разработките на такива находища са достатъчно щадящи природата заради новите технологии на добив, а ако той е доказано екологичен, ще има и нужната обществена подкрепа за добива на стратегическите и критични суровини.
Снимки: Добромир Видев
