Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Радка Аргирова:

Ваксина срещу HIV – защо чак сега?

| обновено на 23.05.24 в 09:19
Радка Аргирова
Снимка: БГНЕС

Епидемията от СПИН, която започна преди 45 години, остава един от най-големите предизвикателства за медицината. През тези години учени и лекари се стремят към разработването на ефективна ваксина срещу HIV (Human Immunodeficiency Viruses, човешки имуннодефицитни вируси). Наскоро започнаха клинични изпитания на обещаващи разработки, които могат да доведат до значителен пробив в борбата срещу вируса. Учените успяха да стигнат до работещи ваксини срещу вируса HIV. Две от разработките са изключително обещаващи и са на финалната права на клиничните изпитания. Те са плод на РНК технологиите или същите, които се използваха при Covid.  

В интервю за рубриката Lege Artis на предаването "Нашият ден" вирусологът проф. Радка Аргирова сподели подробности за напредъка и предизвикателствата в разработката на ваксини срещу HIV.

Защо чак сега се появи ваксина?

Проф. Аргирова обясни, че основната причина за закъснението е изключително високата степен на изменчивост на вируса. "HIV е около 100 пъти по-изменчив от SARS-CoV-2. Дори когато знаем със сигурност, че даден пациент е заразен с HIV, точно с какъв вид е, не е ясно. Само след година в същия пациент, в който е констатиран един вариант, могат да бъдат намерени седем различни варианта на вируса. Това показва, че вътре в организма по време на собствената си репликация той се изменя изключително бързо", каза тя.

Другата причина за забавянето е, че всички видове ваксини, които бяха опитвани до момента – над 50 различни разработки, даваха добър, но много краткотраен резултат. "Третата причина е, че отне доста години – може би около 10 години – за да се изучи структурата на външния гликопротеин, който се оказа не линеен, а пространствен, четиримерен. Необходимо беше дълго време, за да се установи точно как е разположен пространствено", допълни проф. Аргирова.

Новите ваксини в последната фаза на клинично изпитване

Двете ваксини, които в момента са в последната фаза на клинично изпитване, са доста различни по своята същност. "Едната от тях е на базата на т.нар. широко неутрализиращи антитела. Това е сравнително нов термин. Тези антитела са насочени срещу най-консервативните области на вируса. Въпреки цялата си изменчивост, HIV има седем области, разположени на външния гликопротеин, които остават постоянни. Именно срещу тях трябва да бъдат насочени въпросните широконеутрализиращи антитела", обясни проф. Аргирова.

Втората ваксина е съвсем различна. Тя е базирана на принципа на внасяне на вектор в организма. "При ваксините срещу Covid имаме обнадеждаващи резултати. Там трябваше да се преодолеят няколко предизвикателства. Въпреки че страничните явления са малко, те все пак съществуват. Преди няколко месеца беше одобрена една нова японска ваксина, която използва шест пъти по-малко количество RHК от тези, които използвахме до момента. На нея се възлагат надежди, че няма да има странични оплаквания. Ваксината вече е одобрена“, сподели тя.

Приложение на ваксини в онкологията

Проф. Аргирова коментира и напредъка в разработката на антиракови ваксини, които се различават спрямо вида на рака. "В повечето случаи става въпрос за ваксини на базата на моноклонални антитела. Често се налага изваждане на клетки от организма, тяхната обработка и връщане обратно в организма. Такова предложение има при рак на простатата и за меланома“, поясни тя.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени