Отборът на Реал (Мадрид) стана клубен шампион на Европа за рекордния 15-ти път в историята си. Във финала на стадион "Уембли" в Лондон "белите" се наложиха с 2:0 срещу Борусия (Дортмунд) с голове на Даниел Карвахал и Винисиус Жуниор след почивката, осигурявайки втори успех за мадридчани в последните три сезона.
Първият шут в двубоя дойде в 12-ата минута, когато Федерико Валверде получи на границата на наказателното поле и стреля силно с левия крак, но топката премина високо над напречната греда.
Само две минути след това Никлас Фюлкруг беше изведен зад отбраната на мадридчани и от аутлинията пусна за Юлиан Бранд, чийто удар беше неточен.
ЕВропейският шампион от 1997 година Борусия Дортмунд направи сериозен пропуск пропуск в 21-ата минута. Карим Адейеми овладя дълго подаване зад защитата на "белите" и се озова абсолютно сам срещу Тибо Куртоа, преодоля го, но не си пое добре топката и не можа да се разпише от малък ъгъл.
В 23-ата минута Адейеми направи нов пропуск, а секунди по-късно гредата попречи на "жълто-черните" да поведат в резултата, след като спря удар на Никлас Фюлкруг, който беше в засада при това положение.
В 28-ата минута Дортмунд отново организира опасно нападение, но Адейеми и Фюлкруг пак не успяха да се разпишат.
Четири минути преди изтичане на редовното време вратарят Тибо Куртоа за пореден път отрази далечен шут на Марсел Забитцер, докато Реал нямаше точен удар за цялата първа част.
След почивката представянето на двата отбора беше съвсем различно. в 50-ата минута Винисиус подхвана бърза контра и беше фаулиран на ъгъла на наказателното поле. Тони Кроос завъртя топката над стената, но Грегор Кобел с блестяща намеса да изби в ъглов удар. При последвалото центриране Даниел Карвахал стреля с глава, но в аут.
В 56-ата минута отново Карвахал от далечната греда стреля от въздуха, но Йън Маатсен омекоти топката за Кобел, който успя да я улови.
Пет минути след това Фюлкруг атакува наказателното поле на Реал Мадрид и засече топката, но Тибо Куртоа успя да се намеси решително. В 69-ата минута Винисиус центрира в наказателното поле и вратарят Кобел се размина с топката, но Джуд Белингам не можа да нанесе удар с глава.
Пет минути след това Реал излезе напред в резултата. Тони Кроос изпълни ъглов удар и Карвахал на близката греда отклони с глава, правейки Кобел безпомощен за 1:0.
Натискът на Реал продължи и последваха нови пропуски на Джуд Белингам и Тони Кроос.
Седем минути преди края на редовното време Белингам изведе Винисиус Жуниор, който хладнокръвно реализира втория гол във вратата на "жълто-черните".
В 87-ата минута попадение на Никлас Фюлкруг беше отменено заради засада.
Реал Мадрид спечели за общо осми път турнира през 21-ви век. Испанският шампион беше краен победител в последните девет финала в Лигата, в които участва.
Борусия Дортмунд загуби втори пореден мач за трофея, след като през 2013 година отстъпи с 1:2 срещу Байерн Мюнхен отново на "Уембли".
Старши треньорът на "белите" Карло Анчелоти триумфира за общо пети път в турнира по време на забележителната си кариера.
Финал в Шампионската лига по футбол:
Реал Мадрид (Испания) - Борусия Дортмунд (Германия) 0:2 (0:0)
голмайстори: 0:1 Даниел Карвахал 74, 0:2 Винисиус Жуниор 83
жълти картони: Нико Шлотербек, Марсел Забитцер, Матс Хумелс (Борусия Дортмунд), Винисиус Жуниор (Реал Мадрид)
главен съдия: Славко Винчич (Словения)
стадион "Уембли", Лондон; 86 600 зрители
състави
Борусия Дортмунд: Грегор Кобел, Юлиан Риерсон, Матс Хумелс, Нико Шлотербек, Иън Маатсен, Емре Джан (80-Дониел Мален), Марсел Забицер, Юлиан Брандт (80-Себастиан Алер), Карим Адейеми (72-Марко Ройс), Джейдън Санчо (87-Джейми Байноу-Гитънс), Никлас Фюлкру
Реал Мадрид: Тибо Куртоа, Дани Карвахал, Антонио Рюдигер, Начо, Ферлан Менди, Тони Кроос (85-Лука Модрич), Едуардо Камавинга, Федерико Валверде, Джуд Белингам (85-Хоселу), Родриго (99-Едер Милитао), Винисиус Жуниор (90+4-Лукас Васкес)
Реал Мадрид осигури трофей номер 20 за Испания в най-престижния клубен турнир в света
Титли по клубове:
1. Реал Мадрид (Испания) - 15 (1956, 1957, 1958, 1960, 1966, 1998, 2000, 2002,
2014, 2016, 2017, 2018, 2022, 2024)
2. Милан (Италия) - 7 (1962, 1969, 1989, 1990, 1994, 2003, 2007)
3. Ливърпул (Англия) - 6 (1977, 1978, 1981, 1984, 2005, 2019)
Байерн Мюнхен (Германия) - 6 (1974, 1975, 1976, 2001, 2013, 2020)
5. Барселона (Испания) - 5 (1992, 2006, 2009, 2011, 2015)
6. Аякс (Нидерландия) - 4 (1971, 1972, 1973, 1995)
7. Манчестър Юнайтед (Англия) - 3 (1968, 1999, 2008)
Интер (Италия) - 3 (1964, 1965, 2010)
9. Челси (Англия) - 2 (2012, 2021)
Бенфика (Португалия) - 2 (1961, 1962)
Нотингам Форест (Англия) - 2 (1979, 1980)
Ювентус (Италия) - 2 (1985, 1996)
Порто (Португалия) - 2 (1987, 2004)
13. Селтик (Шотландия) - 1 (1967)
Хамбургер ШФ (Германия) - 1 (1983)
Стяуа Букурещ (Румъния) - 1 (1986)
Олимпик Марсилия (Франция) - 1 (1993)
Фейенорд (Нидерландия) - 1 (1970)
Астън Вила (Англия) - 1 (1982)
ПСВ Айндховен (Нидерландия) - 1 (1988)
Цървена звезда (Сърбия) - 1 (1991)
Борусия Дортмунд (Германия) - 1 (1997)
Манчестър Сити (Англия) - 1 (2023)
Титли по държави:
1. Испания - 20
2. Англия - 15
3. Италия - 12
4. Германия - 7
5. Нидерландия - 6
6. Португалия - 4
7. Франция - 1
Румъния - 1
Шотландия - 1
Сърбия - 1
