На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите, симфоничните поеми или с песните си. Но едно е ясно – посвещава живота си на Нейно величество Музиката и ни дарява в наследство 16 опери, 2 симфонии и 8 симфонични поеми, 2 концерта за валдхорна и над 200 песни и произведения за хор. Определян е като един от най-оригиналните композитори в световната музикална история, с новаторски, модерен и дори дързък творчески дух.
Един от шедьоврите на композитора е операта "Кавалерът на розата" – може би една от най-ярките социални комедии, писани някога. Тя представя идеализирана Виена от миналото в момент, когато композиторът и либретистът усещат пропастта, пред която е изправен света. Маршалката е обсебена от идеята, че остарява и признава, че понякога спира всички часовници в къщата, за да спре времето. Любовта й към Октавиан запалва отново искрата у нея и й носи радост.
Премиерата на творбата в Дрезденската придворна опера на 26 януари 1911 г. е триумф за композитора. Диригент на спектакъла е Ернст фон Шух, режисьори – Георг Толер и Макс Райнхард, художник – Алфред Ролер.
"Кавалерът на розата" изненадва публиката с неочаквания стилистичен завой от експресионистичните опери на Щраус "Саломе" и "Електра" към комична опера ала Моцарт.
Либретистът Хуго фон Хофманстал в началото на 1909 г. в писмо от Ваймар пише: "В продължение на три спокойни дни успях тук, в следобедните часове да завърша един много весел сценарий за опера… време на действието – Виена в епохата на Мария Терезия". Щраус е привлечен от идеята и с увлечение започва да пише музиката. "Кавалерът на розата" е наричана още "опера на валсовете" и "тържество на мелодията" или "виенски карнавал на нравите".
В предаването звучи документален запис от Залцбург, 1 август 1964 г.
