Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Десето издание на "Срещи на младото европейско кино"

Филмът "Моето име е Стефан/Панарет/Иванка/Максим" ни връща в малките живописни търновски улички

"Да снимаме Другия – документалният жест" част от проекта "Киното, сто години младост"

Учениците от киноклуба на Средното училище "Емилиян Станев"
Снимка: Личен архив

От 22 до 28 юни в София ще се проведе кинообразователното събитие "Срещи на младото европейско кино". Кинофестивалът е посветен на младата публика от 3 до 19 години и сега е неговото десето издание. На събитието своя късометражен документален филм ще представят и учениците от киноклуба на Средното училище "Емилиян Станев" във Велико Търново. В началото на юни лентата имаше своята премиера на фестивала за младежко кино в португалската столица Лисабон.

Срещите на младото европейско кино са празник на културата и поле за изява на младите киноталанти. Освен връзката с киното чрез гледане, по време на фестивала най-младата публика е насърчавана и към задаването на въпроси за персонажите и историята, за проблеми, свързани с поставените теми и ценности, както и за естетическите аспекти на филмите, казват организаторите на фестивала Сдружение "Арте Урбана Колектив".

По време на фестивала на 24 юни своя филм ще представят и великотърновските ученици от киноклуба към училище "Емилиян Станев". Ида Тошева, Преслав Кушев, Радослава Радкова, Теодора Стефанова, Теодора Тачева, Лора Мирчева, Леа Емилова и Алексия Дюлгерова направиха 10-минутен документален филм, който проследява живота,  кипящ на една улица във Велико Търново. На пръв поглед това е обикновена уличка с начало и край, не по-дълга от 150 метра, но всъщност в нея се вливат три различни улици: ул. "Митрополит Панарет Рашев", ул. "Иванка Ботева" и ул. "Максим Райкович".

Учениците тръгнали за среща с украинския художник Федир Александрович, но по пътя от един отворен прозорец се показала и ги спряла баба Роза, и идеята за филма се преобърнала на 180 градуса, разказва Ида Тошева:

"Баба Роза ни попита от къде сме, кои сме ние. Спогледахме се и извадихме камерите и започнахме да я снимаме. Тя ни разказа много интересни неща. Ние вече имахме два часа материал след нейния разказ, но не искахме да се отказваме от това да снимаме Федир, все пак имахме уговорка с него. Те живеят на 50 метра един от друг, те са на една улица. Тогава решихме, че идеята ни ще се промени и героят на нашия филм ще стане улицата, която се казва "Панарет Рашев", но всъщност са преплетени 4 улици и това е името на филма "Моето име е Стефан/Панарет/Иванка/Максим" – малките имена на хората, чийто имена носят улиците".

Част от учениците от киноклуба на Средното училище

И така три месеца учениците от киноклуба се връщали на тези малки живописни търновски улички в стария град, разговаряли  с местните хора, наблюдавали животните, проследили как се променят къщите. Срещата с украинския художник, заселил се във Велико Търново след началото на войната, се случила, разговаряли и рисували заедно, разказва Теодора Стефанова:

"Важно е снимането ни да бъде в такава атмосфера , която да е най-близко към художника. С документалното кино точно това искаме да покажем - на-важните неща на самия човек. Да покажем как украинец живее в България, в Търново най-вече, защо е избрал тази улица, какво го е накарало да остане в Търново.  Първото ми впечатление от този художник беше по-различното му мислене. Рисувахме заедно".

Младите кино творци снимали със своите фотоапарати и телефони, имали са часове заснет материал за преглеждане и подбор, за да създадат своя десетминутен документален филм. Дори се случвало да имат шест камери с шест ракурса, разказват учениците. 

Големият въпрос всъщност е какво им дава киното, с какво ги обогатява и как ги променя. "Оказва се, че споделеното гледане ни прави много по-искрени и по-спонтанни. Често интуитивно достигахме до отговори, когато гледахме филми", признава Ида.

Филмът на великотърновските ученици е бил създаден за участие в португалската кинотека в Лисабон и темата за лентите е била "Да снимаме Другия – документалният жест" като част от проекта "Киното, сто години младост".

За посланието на филма споделят Леа Емилова и учителката Дияна Добрева, ръководител на ученическия киноклуб:

"Всеки различно може да си вземе от филма, но според мен посланието е да се вглеждаш в малките детайли, не винаги голямото нещо е важно, а малките неща", казва ученичката.

"Всъщност този филм в своята краткост показва многообразието на света. Колко сме различни, колко е другият пред нас и в същото време ние живеем на една улица", допълни учителката.

Киното е велико преживяване, защото е споделяне и откриване на нови хоризонти и светове, казват младите великотърновски кино творци и тяхната учителка.

 

По темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна