Днес е третият от общо четирите дни, в които се провежда годишния Хумболтов колегиум. Високият научен форум се организира от Хумболтовия съюз в България и събира учени от различни области на науката. Специален гост на събитието е председателят на германската фондация "Александър фон Хумболт" - Робърт Шльогъл. Той е международно признат учен.
Неговите изследвания се фокусират върху процесите на преобразуване на енергия и катализаторите. Работата му е допринесла за ново разбиране на каталитично активните компоненти. Робърт Шльогъл е експерт по енергийните системи на бъдещето и сложните предизвикателства на енергийния преход.
От една година сте председател на Фондация "Александър фон Хумболт". Какво беше състоянието на Фондацията по онова време?
"Фондация „Химболдт“ е традиционен инструмент на външната политика в Германия. Тя има 70-годишна история. Поех управлението на една много, много добре функционираща организация. Това ми дава лукса да поставя нови цели без необходимостта да премахвам или поправям нещо. Фондацията е като един часовник, който работи перфектно. Така че всичко е наред.
Това ми дава възможността да погледна към две неща. На първо място искам да увелича разнообразието, не само половото между мъже и жени, но също и географското разнообразие. Искам да се уверя, че всички научни общности от Западния свят, си сътрудничат по-добре от сега. Защото в момента, например в тази част на света, има индикации, че част от учените просто не участват в научния обмен, по начин по-който биха могли, поради липса на ресурси или достъп до определени данни, от които учените се нуждаят."
За първи път ли сте в България?
"Не, не съм за първи път в България. Аз съм учен и работя в полето на химията. А България има много жива химическа научна общност и това беше причината аз да имам удоволствието да организирам тук международна научна конференция още преди 15 години. Така че да – бил съм тук."
Какво е Вашето мнение за българския клон на фондацията?
"О! Той е фантастичен! Хумболтовият съюз в България е изключително жив и покрива широк набор от дисциплини. И това, което много осезаемо усещам е гостоприемство на хората".
Кои са основните научни дисциплини, с които България е известна на международно ниво?
"Трудно е да се каже. Тъй като в "Хумболтовия съюз", с който бях запознат тази сутрин, аз открих най-различни дисциплини: от науки за човека до ядрена физика. Самият аз съм химик и мога само да кажа, че в полето на химията България играе важна роля, и в Европа е добре позната".
Няколко пъти споменахте думата „химия“, това е и областта на вашите научни търсения. По време на настоящия Колегиум ще представите разработка върху молекулата на амоняка. Кои са основните акценти на това изследване?
"Амонякът е основен химикал, които се използва в производството на азотни торове. Но той ще се превърне в базова молекула за пренос на възобновяема енергияВ България, както и в Германия съществува проблема, че достъпът до възобновяема енергия е ограничен. Затова трябва да си я внасяме. Амонякът ще бъде една от ключовите молекули, с която ще транспортираме зелена енергия. Едно от нещата, което категорично забелязвам и ще споделя с Колегиума, е възможността за съвместно внасяне на възобновяема енергия. Това, което ще докладвам е защо е важно да въведем амоняка, като енергиен носител. Ще изложа накратко и осъвременени данни, събрани от учените в тази област до момента, затова как можем да подобрим молекулата на амоняка. Също и кои са проблемите, които все още не сме преодолели".
Тазгодишната тема на Хумболтовия колегиум е свързана с човешкия и изкуствения интелект в обществото и науката. Какво е мнението Ви по този въпрос?
"Темата за изкуствения интелект е една от онези мега тенденции. Тя също се свързва с темата за амоняка. Защото изкуственият интелект, за да съществува изпитва огромен глад от енергия. Всички констатации по темата, които имаме показват, че е налице значителна връзка между повишената консумация на електроенергия в света и употребата на изкуствен интелект. Обръщаме се към центрове за съхранение на компютърни системи, съдържащи данни, които са необходими за изкуствения интелект. Прогнозите на учените показват, че търсенето на токв света ще причинят дисбаланси в системата заради изкуствения интелект. Сега относно технологичните детайли, нямам идея за тях, и затова съм любопитен да чуя повече. Но разбира се, въздействието върху обществото е много, много голямо. То обаче не е добре разбрано в момента. И аз очаквам с нетърпение да разбера как изкуствения интелект му влияе. Изкуственият интелект е съставна част от обществото на 21 век и поради тази причина е абсолютно задължително да влезем в дискусия."
Каква е ситуацията в Германия, притеснени ли са хората от развитието и употребата на изкуствен интелект в нашия ежедневен живот?
"Не мисля. Определено, не повече от други европейски страни, защото всеки един е използвал „Чат “ и дават положителни отговори. Мисля че хората дори са запалени по него, но много от тях все още не разбират приложението му. Дори и тези, които работят в полето на изкуствения интелект, не знаят какви са реалните му приложения. Но като цяло мнението на германците е положително".
Използвате ли вече изкуствен интелект в работата си като учен?
"Да, правя го до известна степен. Ние го наричаме "машинно обучение", а не изкуствен интелект. Правим квантово-химически изчисления и други подобни неща. Аз не използвам генеративен изкуствен интелект, а инструменти, които съдържат изкуствен интелект, за да анализирам данните си".
Какви са Вашите очаквания за работата на Колегиума през следващите дни?
"Забелязвам две посоки. Първата, която е много хубава, е че хора от региона, които са експерти, са събрани заедно. Смятам че е добре да се събират хора от съседни страни, които да идентифицират общите гледни точки. И другата посока е да открием къде стоим, когато става дума за технологии и когато става дума за наука. За да разберем, кои ще са нуждите и трудностите ни в бъдеще".
По темата слушайте в интервюто на Виктория Петрова с Робърт Шльогъл за "Закска на тревата".
