Спасяват ли ни природните закони? Да, отговаря в новата си стихосбирка Оля Стоянова, по техния начин. Единадесет години след "Улица "Щастие" тази книга отново потвърждава устойчивостта в писането ѝ, пристрастието към определена поетика и теми.
"Как ни спасяват природните закони" е стихосбирка, в която животът пулсира, а енергията се предава и на читателя. Не че в нея няма драматични истории, но тя е пропита с някаква надежда на инат, със сила да преодолява, далеч от меланхолията.
Впрочем от време на време и меланхолия пробива твърдата обвивка, която изглежда, че поетичният свят на Оля Стоянова притежава. Тогава трезвият поглед, погледът в упор към нашия живот, без украси и сантименти се смекчава, но само колкото да ни накара да се замислим за сложността на съществуването отвъд наглед баналната действителност.
Новата книга на Оля Стоянова "Как ни спасяват природните закони" ще намери лесно своите читатели, защото е честна книга, няма претенции, а самата авторка не се ласкае от почести и награди.
Както точно казва Кристин Димитрова: "Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. Разхожда ни по света, за да ни върне към човешкото в нас. И все пак, как ни спасяват природните закони? Не ни спасяват. Но ни припомнят, че сме свободни да се спасим сами."
Чуйте Оля Стоянова.
