2
Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности".
Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика.
"Ние се занимаваме да развиваме диагностика на рака и също така нови лекарства за рака. Мечтата ми е наистина да можем да помогнем на тези пациенти. Смятам, че в момента сме по-близко до тази мечта, казва тя.
Доц. Стоянова е българката, която от 13 години е обявила война на рака. Миналия месец нейната изследователска лаборатория получи 1,8 милиона долара от Националния институт по рака в САЩ. Няколко месеца преди това от американското Министерството на отбраната има друго финансиране и награда, всъщност големите награди, които е получила до сега са повече от 16, а малките не се броят.
От 13 години доц. Стоянова и нейният екип изследват ракови клетки и търсят най-добрият начин да помогнат на хората в напреднал стадий с рак на простата, на гърдата и други подобни злокачествени образувания. Изследват и методи за ранна диагностика, която може да направи лечението на това коварно заболяване много по-лесно и успешно.
Таня Стоянова тръгва от Варна, Канзас, преминава през Чикаго, Лос Анджелис, Станфордския университет, за да се завърне отново в Лос Анджелис. В началото работи в лабораторията по 18 часа на ден. По-късно въпреки, че в Университета има привилегията да ползва не стандартните за Америка 3, а 6 месеца майчинство, тя се връща на работа само седмица след като е родила и двете си деца.
Просто иска нещата да се случат по-бързо. В България учи екология. Мечтае да има изследователска лаборатория и да се занимава с ракова генетика.
"Учих в Природо-математическа гимназия във Варна и много ми хареса биологията и имаше част от биологията за генетиката. И по това време имахме за съжаление имахме приятелско семейство, на което мъничкото им момиченце беше диагностицирано с рак. Това беше времето, когато осъзнах, че ракът е много по често срещан, отколкото някога мислим. И реших, че най-близкото до биология да уча във Варна беше екология. 2 години бях в Техническия университет, когато осъзнах, че наистина искам да уча ракова генетика и ще трябва да замина извън България.
Мечтата ми отначало беше да уча в Ню Йорк, в Колумбийския университет. Но това е частен университет, който е много скъп. Както баща ми казваше - "Твоята първа година ни коства нашето жилище".
Университетът в Канзас ми дадоха стипендия, което е много рядко за международни студенти и аз затова избрах да започна там, защото просто можехме да си го позволим."
Лесно ли се стига до успеха?
"Прекарвах много време в лабораторията. Аз все още го правя. Ако имаш мечта, това отнема време, не става мигновено. На мен ми отне повече от 15 години, но хубавата новина е, че ако не се откажеш, можеш да постигнеш каквото искаш.
Ние се занимаваме да развиваме диагностика на рака и също така нови лекарства за рака.
2 проекта имаме в момента, които са много обнадеждаващи. Ние и наши колеги намерихме протеин, който се намира много често в големи количества в различни ракови заболявания - на простатата, на гърдата, на дробовете, на пикочния мехур и също други ракови заболявания.
Него го изследваме като начин да диагностицираме рак чрез изследвания в урината. Ние го наблюдаваме този протеин в урината, не само в раковите клетки. Значи това е за диагностициране на рака.
В същото време създадохме антитела, които разпознават този протеин в раковите клетки и тези антитела сега ги декорираме с различни лекарства, също така и с радиоактивни елементи.
По този начин ние искаме да използваме тези антитела да могат да доставят до раковите клетки тези токсични елементи, за да може да има по-голям ефект върху раковата клетка и да има много по-малко странични ефекти върху пациентите.
Мисля, че още много има над какво да работим, но има голяма надежда и голямо развитие в ранната диагностика и в нови лечения за раковите заболявания, разказа още за БНР доц. Стоянова.
Вие работите не само върху раковите заболявания, които са в ранен стадий, но и за пациентите, които са с напреднал стадий на болестта?
"Да. Обикновено леченията са концентрирани към много напреднал стадий на рак, а диагностиката е за ранен стадий.
Защото, ако можем да го диагностицираме, когато ракът е в начален стадий, тогава той просто може да се премахне с операция и няма да има нужда от толкова драстични лечения. Затова леченията са насочени към късна степен на рака, а диагностиката я насочваме към началната степен на рака."
Кои от изследванията, които правите смяташ, че могат вече да бъдат приложими в близко време?
"За диагностиката, която в момента правим, ние използваме урина от пациенти с ракови заболявания. Тази диагностика, която я развиваме мисля, че може да се прилага на пациенти в много скоро време. Също и тези антитела, които споменах, тези проучвания обикновено са много дълги, но смятам, че сега след 13 години сме, много по-близко до добра новина за пациентите, отколкото бяхме, когато започнахме проекта, поясни още доц. Стоянова.
Още по темата слушайте в интервюто на Елена Цанева с доц. Таня Стоянова за рубриката на БНР - "Америка - илюзии и реалности".
