Краят на началото
Някога тук нямало нищо.
После в пустошта младежи
посадили дървета.
По време на залесяването
татко се запознава с мама.
Наскоро някой запали дърветата,
обезлесеното място още чернее.
Напомня за изпусната урна,
по нейния прах се страхувам да стъпвам —
да не смачкам паметта:
мама беше влюбена,
татко беше музикант,
гората беше акациева.
И повече няма да се родя.
С това стихотворение започва новата поетична книга на Йорданка Белева, озаглавена "Централна емисия".
Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце – утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича – пише за тази стихосбирка Зорница Христова.
Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му сърцевина смисъла. Безпощадна книга, която създава – в белезите от лични загуби и обгрижвана памет – усещане за съшиване на рани без упойка. Книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а прибавят, обичайки без отстъп всеки един от нас и милионите като нас, "забодени в живота" – допълва Йордан Велчев.
Книгата е номинирана в категория "Поезия" за тазгодишните награди на клуб “Перото”.
Димитрина Кюркчиева разговаря с Йорданка Белева в "Артефир" за невидимите неща, на които е посветена книгата и които всъщност не са “неща”. Чуйте разговора в звуковия файл.
Йорданка Белева е родена през 1977 г. Автор е на книгите с поезия "Пеньоари и ладии“, "Ѝ“ и "Пропуснатият момент“, както и на сборниците с разкази "Надморската височина на любовта“, "Ключове“ и "Кедер“. През 2021 г. излиза книгата ѝ за деца "Баба Дрямка“. Носител е на множество награди за поезията и прозата си.
Американското списание Words without Borders нарича Йорданка Белева "един от най-интересните гласове в съвременната българска литература“, а сайтът electricliterature.com определя книгата ѝ с кратки разкази "Кедер“ (Жанет 45, 2018) като "едни от най-красивите, сърцераздирателни и почти магически страници, излезли от България през последните няколко години“.
Снимки – Жанет 45
