Едва 15% от българите биха станали приемни родители. 68 на сто категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Това сочат данни от социологическо проучване, проведено от агенция "Тренд", по повод Деня на приемния родител и приемната грижа.
Тревожните данни показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство, коментират от Националната асоциация за приемна грижа. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство.
Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете, сочи още проучването.
По-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа - хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес, отколкото тези с по-ниски доходи.
Образованието също има ключова роля - хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа.
60 на сто от съгласилите се да са приемни родители биха приели тази обществена задача, без значение дали получават пари за това.
11% от анкетираните обаче биха се съгласили да станат приемни родители само срещу пари.
Приемната грижа се развива в условията на обществено неразбиране и намаляващ интерес, коментират от Асоциацията и допълват, че у нас има близо 400 приемни семейства, при които няма настанени деца.
6% от участниците в националното допитване никога не са чували за приемната грижа.
