На 29 октомври 1914 г. България се прощава с един от най-ярките поети на своето време – Пейо К. Яворов. Поетът, чиито стихове оставят дълбока следа в българската и световната литература, продължава да бъде вдъхновение и днес, 110 години след неговата кончина.
В негова памет, на 29 октомври 2024 г., от 11:00 часа Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. Събитието кани жителите и гостите на София да почетат личността и творчеството на великия поет, чиито творби все още резонират със силни послания и лирична дълбочина. На церемонията ще бъде отслужена панихида, а актьорът Теодор Елмазов ще изпълни избрани стихове на Яворов – думи, които всеки познавач на поезията може да разпознае и почувства като лично послание.
Яворов е неразривно свързан с литературния кръг "Мисъл" и културния подем на Народния театър. Сред неговите драматични произведения, оставили траен отпечатък върху българската културна сцена, са пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Яворовата лирика е не само част от националния литературен канон, но и шедьовър на световната поезия. Творби като "Две хубави очи", "Благовещение" и "Вълшебница" и до днес са символ на силната и нежна душевност на автора, вдъхновен от идеалите на любовта и вътрешния конфликт.
В чест на годишнината Българското национално радио предлага уникална възможност за близка среща с поезията на Яворов. В Златния фонд на БНР са съхранени редки записи, включително изпълнението на стихотворението "Две хубави очи" от Любомир Кабакчиев от 1960 г. Освен това, в архивите може да се чуе интервю с писателката Дора Габе, която споделя своите спомени за Яворов, нейния учител в поезията.
