De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео споделяне. А зад De Là Trâp се крие Марин Маринов - млад българин, учил и работил в Америка. Пандемията от Covid-19 го кара да се замисли за своите близки в България и оттогава насам прекарва повече време в родината.
Към работа в сферата на хип-хопа се ориентира след като прекарва няколко години в Маями, Флорида, където се запознава с някои известни американски музиканти. Преди Маями живее и учи в Чикаго. Там се установява още като дете със своите родители, а когато става на 18, решава да заживее самостоятелно. Някъде от това време е и прозвището De Là Trâp. Дадено му е от хора, с които работи в Чикаго, но с годините De Là Trâp се превръща в нещо много по-голямо от прозвище, казва ни Марин. "De Là Trâp са предприемачески дела. Аз съм избрал да се казвам така, но и много други хора биха могли да разпознаят себе си в това, което правя и онова, за което рапирам" – категоричен е рапърът.
"Роден съм в София, а когато бях във втори клас, с родителите ми се преместихме в Чикаго – продължава да ни въвежда в историята си Марин. – Живях в Чикаго допреди 8 години, след което се преместих в Маями. Но по време на коронавируса, когато и в Щатите мерките се затегнаха, реших да се прибера в България, за да съм по-близо до моите баби и да им отделя време и внимание. Като малък не съм имал възможност да бъда около тях, а и мисълта за родината никога не ме е напускала. В Щатите учих в гимназия, в университет, работих, но нещо все ме дърпаше към България. И затова винаги съм гледал да си идвам, било ми е мъчно и ми е липсвало, ако не съм си идвал за повече от година. И от около четири години живея повече в България, отколкото в САЩ."
Въпреки че е от София, българското място на De Là Trâp е Пловдив. Така е по-близо до своите баби, но градът го привлича и с по-топлия си климат, по-малкия трафик и с разположението си – в средата на България, откъдето разстоянията до по-големите градове на страната са почти еднакви. Караме го да направи сравнение между живота у нас и в Америка, както и да сподели, дали все още САЩ е страната на неограничените възможности – такава, каквато са я възприемали нашите родители.
"Истината е, че възможностите зависят от перспективата на човек. И в България има възможности, ако някой вижда нещата от друг ъгъл, и ако е упорит. Разбира се, в САЩ таванът е много по-висок, защото и пазарът е значително по-голям. Но много важно е как гледаш на света, от каква перспектива. Американската мечта някога е била да имаш семейство, собствена къща и работа, която да ти дава сигурност. Днес не е съвсем така. Няма работа, която да гарантира сигурност, защото времето е динамично и постоянно отпада необходимостта от някоя дейност. По времето на Covid-19 видяхме колко професии се обезсмислиха и как американската мечта за много хора се превърна в илюзия. Затова в днешно време само една работа не стига. Човек трябва да е осигурен по много различни начини. Аз успях да видя много от възможностите на Америка и съм благодарен. Когато от Чикаго се преместих в Маями, пред мен се отвори много по-голям кръгозор.
Занимавал съм се с компютърна техника, с хардуер, с криптовалута, работил съм в сферата на маркетинга и рекламата, в развлекателния бизнес. Маями е един различен свят. Там се сблъскваш с неограничените възможности, с луксозния живот, скъпите коли... А самият факт, че виждаш хора, които могат да си позволят такъв живот, променя и твоя поглед към света. Донякъде ти отваря очите и ти показва, че този живот е постижим. В Маями има и много млади хора, които не са започнали с много, но са постигнали големи неща. И виждайки, че има толкова дейни хора, с големи мечти и очаквания, това ти влияе благотворно и те кара да мислиш по друг начин, да вярваш, че и ти си стойностен и можеш да напредваш."
Сега De Là Trâp се надява да успее да приложи тази житейска философия и у нас, като едно от поприщата, на което вече се развива, е хип-хопа. Именно в Маями българинът се запознава с хора от музикалната индустрия, които го вдъхновяват да продължи в шоубизнеса. А един от българските му идоли е рапърът 100 кила.
"Запознахме се със 100 кила на морето преди повече от 10 години. И оттогава следя какво прави, слушам музиката му. Често пускам негови парчета на мои приятели в Америка. Те не разбират текста, но се впечатляват от мощта, силата и енергията. И когато започнах да се занимавам самият аз с музика, 100 кила ми е давал много интересни съвети за "рап играта" в България, която е много по-различна от тази в Щатите. 100 кила е много истински човек. Ценя го като приятел. За някои неща дори ми е като наставник в музикалната индустрия тук."
Освен да се наложи на музикалния пазар у нас, De Là Trâp, заедно със свой приятел музикант, има и амбицията да основе международна фондация, която да помага на възрастни хора, нуждаещи се от здравословна грижа и която да подкрепя и развива мечтите на млади българи с интерес към авиацията, инженерството или други сфери, за които е необходима по-скъпа и специфична подготовка. Така, вярва, че ще помогне за положителна промяна в страната си.
"Част от тази идея е, когато музиката ми започне да генерира повече средства, половината от печалбите да отиват за такива благородни цели. Не че с това ще променя изцяло България, но ми се ще да започнем нещо като движение, което да убеди хората, че можем да оправим нашата си родина със свои сили и средства. Дори това да не зависи само от пари. Да дадеш добър пример, да вдъхновиш един млад човек с работата си, или просто по някакъв начин да покажеш добро, също е безценно."
Снимки: Личен архив на De Là Trâp
