"Френска Африка" е термин, който предизвиква омраза сред жителите на централноафриканските държави, особено сред младите. За тях тази остаряла политика е израз на неоколониално подчинение, икономическа зависимост и военно унижение.
Но политиката не търпи вакуум и в освободената от Франция ниша място заемат Китай и Русия.
Франция е в процес на преосмисляне на партньорството с африканските държави на юг от Сахара, особено където присъстват френски военни сили. Затова френският президент Еманюел Макрон назначи свой специален пратеник, който да ръководи този процес - Жан-Мари Бокел е бивш министър и депутат, който познава много добре континента. В момента Бокел е на мисия из европейските държави и представя новата френска политика в Африка.
"Африканската политика на президента Макрон непрекъснато се променя. Оттеглянето ни от три страни от Сахелска Африка след операцията Бархан доведе до преосмисляне на нашето военно сътрудничество в този район. Става дума за почти десетилетното военно присъствие на Франция по искане на африканските държави, което по думите на президента Макрон е било успешно, тъй като е предотвратило създаването на халифат. След превратите в Мали и Буркина Фасо съюзите на Франция в бившите й колонии бяха отслабени, а джихадистите, които контролират големи територии от пустинята, се почувстваха насърчени и отвориха вратата за по-голямо руско влияние."
Това казва в интервю за БНР Жан-Мари Бокел.
"Днес Франция иска силно да подкрепи военния суверенитет на страни като Код Д’Ивоар, Чад и Габон, най-вече за да могат да се противопоставят на джихадистката заплаха. Нашата подкрепа се изразява в настоящите военни бази там, като все пак намаляваме броя на военнослужещите. Още повече, че тези страни не желаят Франция да се изтегли, а по-скоро биха искали да видят една промяна в качеството на нашето партньорство. Броят на военнослужещите вече не е толкова важен", отбелязва специалният пратеник на френския президент.
"Това качествено ново партньорство - и това е нещо, което аз съм написал в моя доклад до президента Макрон, не е само в областта на отбраната, а също така в областта на икономиката, културата. Или с други думи - военният елемент е само част от партньорството, което бихме искали да изграждаме заедно с нашите европейски съюзници."
Африка е арена на сблъсък на трите големи сили - Америка, Китай и Русия. Къде е Европа? Какво може да предложи Европа, за да приобщи към виждането си, че войната на Русия срещу Украйна не е само европейски проблем, а повратен момент в историята?
"Присъствието на трите сили, които споменахте, има различен характер. Нека дам за пример агресивна Русия. В онези африкански държави, които позволиха Русия да увеличи влиянието си, вече могат да видят какво носи това след себе си. Първото нещо, което прави Франция, за да може да противодейства на това поведение на Русия, е в областта на информационната война, която тя води от години. За да противодействаме, ние направихме необходимото както в технологично отношение, така и в политически план.
Когато трябва да разширим нашето влияние и да противодействаме на Русия, си даваме сметка, че това трябва да стане в сътрудничество с нашите европейски партньори, но не само. Тази агресивна политика на Русия залага на недоволството, което реално съществува в потърпевшите африкански държави, особено сред младежта, която се чувства отчаяна. За Русия е много лесно да посочи Франция като бивша колониална сила в Африка като виновник за това състояние. Франция е идеалната изкупителна жертва.
Изправени пред тези агресивни действия ние все пак разполагаме с нашите аргументи и имаме съюзници, включително сред африканското население и представителите на гражданското общество. Затова смятам, че можем да противодействаме на руснаците.
Франция си извади необходимите поуки от преживения провал в Мали, за да можем да преосмислим нашата политика, включително във военно отношение. Да имаме по-добра възможност за реакция. Но като цяло - нашите африкански партньори все по-трудно могат да бъдат залъгани и вече са наясно със ситуацията."
Друг сериозен проблем на Европа е икономическата миграция от Африка. Как Франция може да помогне в ограничаването на мигрантите, които искат да се отправят към Европа?
"Има две основни възможности. Първата е да си сътрудничим със страните, от които идват тези млади хора, така че да се създадат добри условия в родината им и те да останат там и да участват в развитието на страната си. Но това не може да стане за един ден. За да можем по-добре да управляваме миграционните потоци и да посрещаме в Европа онези, които имат право на закрила, в ЕС трябва да се обединим около една обща миграционна политика. Мисля, че ЕС напредва към обща миграционна политика. В същото време е много важно да продължим сътрудничеството с нашите африкански партньори, така че да възстановим мира и сигурността в Африка, която е заплашена от джихадисти и терористи, но и от периодичното избухване на граждански войни.
Нашият основен и най-важен ангажимент в името на Европа в момента се състои в подкрепата за Украйна. Въпреки това би било грешка да изоставим Африка. Това е големият континент на бъдещето и затова ние, европейците, трябва да преосмислим нашето присъствие там. Трябва да извличаме поуки от историята, включително когато говорим за действията на Русия в Африка, и да се научим да предвиждаме нещата, за да можем да действаме адекватно."
