Камерният театър в Тел Авив не е чак толкова камерен по размер, с голямата си зала с два балкона и с осем по- малки зали (от двеста до 50 места). Въпреки че, не са му бабували хора от екипа на Станисливски: Нахтангов и Меерхолд, както националния театър, Абима е изцяло професионална театър.
През 1944 година петима актьори се събират в подземието на телавивско кино в представление от хумористични скечове, а постепенно трупата се разраства. Сменят много сгради и стилове на работа, докато стигнат до сегашната си супер модерна сграда, където всяка вечер, (а в празничните дни и сутрин) се играят представления: от комедии и трагедии до мюзикъли и скечове. Залите му са винаги препълнени.
За него са писали специално израелски драматургия и литератури като Ханох Левин, Амос Оз, Давид Гросман.
По статут Камерният театър е градски театър. Но негови абонати са и жители дори на гранични селища. На представлението бяха дошли дори двойка почитатели, които вече четиридесет години имат абонамент. Живеят в граничното селище Рош Пина ( на около 4 и половина маса път по платеното скоростно шосе в едната посока). Пристигат по два пъти месечно да гледат спектакли. Любимата си постановка "Нашият клас" са гледали 8 пъти и три четвърти Шом другото представление, на което са дошли свършвало,,се вмъквали в голямата зала, да видят още веднъж разтърсващия край на "Нашият клас".
Една от програмните директорки разказва, че играли в склад с ламаринен покрив, постановка с продължителност три часа през август! Във времената, когато не е имало климатици. Всеки ден поливали бараката с ледена вода, а на зрителите раздавали сладолед-скрежко.
Известна актриса започва театралната си кариера, като разпоредителка в театъра. Първата й роля била на дъщеря, която цял живот правила напук на майка си. Дори й чете лично заупокойна молитва. Репетирала молитвата нощем вкъщи. Една нощ мъжът й скочил ужасен от кревата и се развикал "Изглежда полудявам, вече няколко нощи ми се присънва, че ме погребват". Наложило й се да играе и в деня ,когато погребала собствената си майка. Когато изричала молитвата на сцената, цялата зала ридаела.
Всеки артист ревнува ролята си от дубльора си. Млад артист, за първи път получил главна роля по време на Пандемията. Камерите за следене, обаче го заснели близо до заразен от Ковид 19 и следящите за развитие на пандемиятаq му забранили да влиза в театъра. Ръководството дава ролята му на най-големия му съперникq който периодически му звънял за съвети как да играе. Но в деня на представлението, затварят театъра и не му се наложило да си отстъпи ролята. Камерният театър се нарича така и защото творцитеq сценични работници и публика са едно голямо семейство.
Един от най-известните те артисти е родения в България Алберт Коен, който вече е на 92 години. Той разказва за театъра в който режисьор и автор на текстове е бел най-разпознаваемия израелски драматурзи Ханох Левин, който му е бил личен приятел и специално е писал роли в пиесите си за него и за друг артист- родения в Сливен Мони Мушонов. А накрая Алберт Коен признава, че е напуснал Народния театър в София и дошъл в Израел "подкукуросан" от брата на големия български кинорежисьор Зако Хеския.
Още по темата в звуковия файл.
