Две от съществените новини в сферата на технологиите от тази година - собственикът на "Спейс Екс", на "Тесла" и на бившия "Туитър", най-богатият човек в света Илон Мъск най-напред стана най-големият спонсор на кампанията на Доналд Тръмп, а след като спечели битката за Белия дом, Тръмп назначи Мъск начело на нова служба, която трябва да оптимизира държавната администрация. След победата на Тръмп, първата и най-популярна криптовалута - биткойн, повиши с 50 на сто цената си спрямо долара и достигна до рекордна стойност тази седмица - 105 000 долара за един биткойн.
Ще се слеят ли технологичният и политическият елит на фона на продължаващи спорове около регулирането на разработки като тези в сферата на изкуствения интелект? Какви са политическите посоки на технологичното развитие?
Баладжи Шриванасан, технологичен предприемач от Силициевата долина, създава концепцията за "мрежови държави" - онлайн общности с капацитет за колективно действие, които събират средства за обособяване на физическа територия и впоследствие се борят за дипломатическо признаване от традиционните държави.
Няколко съществуващи примера, вдъхновени от тази идея или сходни с нея:
Проектът "Праксис" събира средства за физическа реализация, като вече е привлякъл някои големи инвеститори. Създателят му говори за блокчейн институции. Основният лозунг е "Да изградим по-добра Америка онлайн". Зузалу е проект на един от създателите на криптовалутата "Етериум" и до момента се изразява в появяващи се села - участниците се събират на различни места за определено време, за да обсъждат концепцията си за децентрализирана власт. Хората в "Проспера" пък вече са успели да обособят свободна икономическа зона в рамките на Хондурас и си търсят жители и инвеститори. Още от 2008 година съществува "Сийстединг Институт". Отново технологични предприемачи, определящи се като либертарианци и анархокапиталисти, целят чрез него да създадат мрежа от изкуствени независими острови.
Какво е обещанието на тези нови общества - свободно съществуване, отвъд политическите и икономически регулации на съществуващите държави; нов вид демокрация, опосредствана от технологичното развитие, даваща терен за безкраен научен прогрес и лично забогатяване.
Всъщност може ли технологичното развитие да ни доведе до нов, по-добър вид демокрация?
Това е първият въпрос към технологичния журналист от сайта "Дигитални истории" Георги Караманев, който от години наблюдава развитието на понятието "блокчейн демокрация":
"С технологичното развитие, което имаме, с огромните промени в нашия живот се отправят много сериозни предизвикателства пред демокрацията.
Всякакви децентрализирани държави към момента биха срещнали сериозни ограничения от страна на регулациите. Но това значи ли, че трябва да спрем да търсим по-добър вариант?
Това, което дава блокчейнът, е, че може да запазваме в него информацията така, че винаги да е проверима, да бъде абсолютно автентична и гарантирана".
"Мрежовите държави" и т.нар. блокчейн демокрацията са един много малък дял от инвестиционното портфолио на големите предприемачи от Силициевата долина. По-значимите им посоки - изкуствен интелект, нови енергийни източници, космически пътувания, здравеопазване.
Баладжи Шриванасан, който разсъждава за новите държави, инвестира и в технологии, които да повишат дълголетието. Утопията е завършена - едно бъдещо общество на свободни и безсмъртни хора.
"Които на всичкото отгоре ще са този технологичен елит, който контролира до такава степен нещата, които се случват около нас, че няма накъде. От една страна това е плащешо, от друга е обнадеждаващо.
Проблемът е, че днес сме оставили до голяма степен технологичните лидери да взимат важните решения. Вече стигнахме дотам, че технологични лидери до голяма степен участват в избора на американски президент и след това влизат на властови позиции".
И така утопията придобива и една страховита страна. Но да се върнем на добрата идея. Блокчейн технологията е в основата на криптовалутите - система, отделните дялове от която потвърждават автентичността на останалите и манипулацията отвъд правилата на системата става невъзможна. Георги Караманев изтъква, че ако опосредстваме с нея политическия процес, то това може да ни върне към идеалната демокрация:
"Всеки да има право на глас, по някакъв начин да взима участие във взимането на важните решения. Нещо, от което сме се отдалечили много сериозно и това очевидно е проблем.
Хората могат да гласуват ежедневно за всякакви важни решения в една блокчейн демокрация. Но тук идва основният проблем - ако това се случва на базата на парите, които си вложил вътре, това са нещо като брой гласове и тогава лесно можем да изместим тази демокрация, дотам, че да се стгине до диктатура".
Което и в момента ни е познато - големите пари могат да направляват политическия процес. Тоест, този нов вид компютърни държави може да повтори пороците на сегашните. И все пак говорим за концепции, които са далеч от реализация, поне що се отнася до реалното формиране и политическото признаване на подобни нови юрисдикции.
Тази седмица обаче първия продукт на блокчейн технологията отново повиши реалната си значимост. Виртуалната валута биткойн достигна нова рекордна стойност.
"Биткойнът в началото звучеше като екзотика. Днес един биткойн струва над сто хиляди долара. Самият Доналд Тръмп каза, че Америка вече ще е криптодържава, че все повече ще отслабват регулациите на този вид плащания. Просто трябва да добавяме тези детайли, които да въведат елемента на контрол, на разум, на демокрация, на плурализъм. Тогава блокчейнът може да ни е от полза в една от най-големите теми днес – истината.
Стигаме обаче дотам, че технологичните лидери влизат пряко във властта и започват да взимат важни решения. Това е сериозен дисбаланс. Те не са най-запознати с етичната страна на нещата. Нямат опита на политиците".
Питър Тиел, вече споменат от нас милиардер, е съосновател на инструмента ПейПал заедно с Илон Мъск. Той е и първият външен инвеститор във Фейсбук, като това е малък дял във впечатляващото му портфолио. В него влизат и инвестиции в "Сийстед институт", който иска да създаде независими села в открито море, и мрежовата държава "Праксис" - "по-добрата Америка онлайн"
Какви са политическите идеи на Питър Тиел? Със сигурност "регулация" не му е любима дума, а наред с това не смята, че дължи на традиционните институции данъци върху огромните си доходи - нещо, което повтори пред подкастъра Джо Роган и това лято. Доналд Тръмп приема и двете посоки, така че може би не е нужно да се прави нова Америка в интернет.
Сред основателите на "Сийстед институт" е Патри Фридмън. Той е внук на Милтън Фридмън - един от бащите на икономическия неолиберализъм и защитник на идеите, че свободният пазар опосредства човешките отношения възможно най-добре и че държавната роля в икономиката е тирания.
Преди половин век Фридмън и останалите икономисти от Чикагската школа изпробваха идеите си най-напред чрез режима на Аугусто Пиночет в Чили, а впоследствие повлияха значително и на администрацията на Роналд Рейгън. Крайният резултат - икономически бум, социално разделение, тоталната свобода на Уолстрийт, чийто апогей стана финансовият крах през 2008 година. А каква е културата на днешните технологични либертарианци, която се пренася в днешната политика чрез хора като Тиел и Мъск?
"В света на информационните технологии попадат много хора, които са амбициозни и предприемчиви. В технологичния свят през последните години се концентрират много сериозни умове. Но това, че си попаднал в технологичния свят не те прави нещо повече от останалите, а много лесно може да останеш с такава илюзия.
Даваме власт на хора като Илън Мъск, който е изключителен визионер и има изключителни успехи, но е и доста странен, понякога противоречив, понякога изключително груб човек, а ние му даваме една огромна, космическа власт във все повече области. Нещо не е наред тук, според мен!"
Отвъд политическото влияние и отделните личности, позитивна или негативна в обществен план е общата посока на технологично развитие?
"Виждаме, че много тенденции са пагубни. Като например свръх ухотребата на технологии от децата. Плахо обсъждаме ограничения до 16 години, които не знаем как ще въвеждаме страна по страна.
Социалните мрежи не са мястото, където да водим смислените разговори. Трябва да намерим мястото, където да ги водим. Блокчейн има потенциала технолочно да ни даде такава платформа. Но това пак минава през много разговори и регалации. Трудно би могло да се случи на чисто пазарен принцип".
От тази перспектива, технологичното развитие попада при цивилизационните предизвикателства като глобалното затопляне и актуалните геополитически разделения и произлизащите от тях открити и студени конфликти.
Основен дял от притесненията за технологичен апокалипсис продължава да се дължи на перспективите пред изкуствения интелект.
Да споменем един странно забравен казус. Преди година ръководителят на OpenAI, компанията, която стои зад революционния езиков модел GPT, беше уволнен и назначен отново в рамките на седмица. Сам Алтман спечели битката с членове на борда на компанията, изразили притеснения от несъгласувана посока на развитие. Появиха се спекулации, че става дума за нов AI-инструмент, който улеснява масовото проследяване.
"През последните години, благодарение на ChatGPT, те получават огромни данни от това, което всеки от нас ги пита. Това е следващото средство за манипулация. Вече имаме едно изключително мощно оръжие, което променя всичко около нас. Отново ние не си говорим достатъчно. Оставаме нещата на хора като Сам Алтман. Нещата стават зад затворени врати".
