Той играе своите роли в едноактната пиеса живот и разказва весело-тъжно за своето битие на сцената и извън нея. Първо 40 години като част от трупата на Хасковския драматичен театър, а сега и в книгата си "1983. Театрален роман". 1983-та всъщност е годината, в която актьорът Стефан Цирков попада под Ямача.
Театърът е изкуство на саморазголването – душевно и телесно, както ще прочетете в книгата, затова и Цирков не спестява нищо от епизодите, които е преживял, в нея. "Театралният роман" е фрагментарен, Цирков го определя като парченца от счупената чаша на живота си, които разказват за едно минало време, изпълнено с много емоции и глупости.
Той е рецитирал "Опълченците на Шипка" и пред Паметника на незнайния воин в Хасково, и на "Шан-з-Елизе" в Париж, където французите са хвърляли върху лилавото му яке едри монети.
Как го завърта колелото на театъра и защо в живота и в изкуството нищо не става по план?Какво в Стефан Цирков и в работата му като актьор се променя, когато режисьорът Клод Бонен идва в Хасковския театър?Защо най-кошмарните му сънища са свързани именно с театъра и какво помни от Никита Михалков и Мариус Куркински?Ще градим ли България без прогнили тухли и зловещи сенки от миналото? Каква история се крие зад пиесата "Дубльори"?
За всичко това можете да прочетете в книгата "1983" на Стефан Цирков, която е безплатна и достъпна за всеки, който иска да я прочете, като за целта трябва само да се свърже с автора ѝ.
Отговора на някои тези въпроси можете да чуете от Цирков и в звуковия файл.