"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата предизвикали написването на нейната нова седма стихосбирка "Хляб, любов и други ангели". В нея тя разговаря директно с читателя. Непринуденият тон и темите, свързани с вълненията на повечето хора, правят книгата носталгично близка, посипана със звезден прах, и както пише за нея Аксиния Михайлова: "През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още продължаваме да сричаме езика на живота."
Станислава Станоева е издала досега стихосбирките "Смъртта на палача", "Полет в камъка", "Градове и други острови", "Теория на всичко", "Форми на живот", "Божествени частици" и сборника с разкази "Трева и звезди". Има номинации и награди за книгите си. Нейни стихове са включени в различни български и чуждестранни сборници и антологии. Превеждани са на турски, английски, немски и норвежки.
Новата ѝ стихосбирка "Хляб, любов и други ангели" ще бъде представена във вторник в клуб "Петното на Роршах" от Александър Секулов.
Чуйте Станислава Станоева
