Страхувах се всеки път при раждане, страдаш заедно с жената. И така, докато детето се роди, докато порасне. И ти стават любимци децата. Колкото по-тежко е раждането, толкова повече го обичаш детето.
Това сподели в интервю пред БНР Шенка Неджина, акушерка с над 30 години стаж.
"Акушерката е човекът между пациента и апарата и не е нищо, ако няма тази обич. Ние учехме етика и ни учеха, че щом работиш в медицинско заведение, трябва да дадеш душата си на пациентите", спомня си 88-годишната Шенка.
В предаването "Хоризонт за вас" тя разказа как е започнала да помага на жените да раждат преди 70 години.
"Майка каза, че това е най-благородната професия. И трите момичета, които завършихме гимназията, отидохме да учим за акушерки с идеята после да завършим и медицина", спомня си Шенка.
Първото ѝ разпределение е да работи в Смилян, Смолянско, на самата гръцка граница.
"Разработих чудесен родилен дом, научих ги да раждат, да си махат въшките, да се обличат културно, повечето бяха повече мюсюлманки. Дадох целия си живот, за да им помогна. Непрекъснато бяха бременни, нямаше таблетки, нямаше някаква култура, няма ток. Вода прекарахме и накрая, кога да си тръгна, имаше и ток. Изкарах там почти 4 години, но видях, че не може повече, ще ме разкъсат вълците по баирите, един пистолет нося непрекъснато в чантата с медицинско оборудване, щото обикалям жените по махалите, няма никакъв превоз", разказа 88-годишната Шенка.
Докато живее в Смилян, се омъжва и се местят в София. В столицата им дават парцел да си построят къща, след време се раждат две деца, но няма майчинство. Тръгва да си търси работа, но в АГ "Света София", тогава "Тина Киркова", ѝ режат крилете с – "няма места". Но случайна среща и отваря пътя и късмета, и 30 години Шенка работи в "Майчин дом".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
