Изводите, които трябва да направим за датата 1 февруари и това, което трябва да помним, първо е, че принципно насилието трябва да бъде осъдено от нас, като форма за решаване на проблеми. Не говоря само за жертвите на комунизма, а да сме общество, осъдило насилието като обществено явление.
Това препоръча проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН, в интервю пред БНР.
В предаването "Неделя 150" той коментира датата 1 февруари 1945 г. , на която Народният съд излиза с първите присъди срещу представители на политическото и военното ръководство на България до 1944 г., както и потресаващите данни на жертвите на т. нар. Народен съд след 9 септември 1944 г.
"Ликвидиран е интелектуален елит, за да не пречи с оглед на това, което предстои да се направи в България, а то е замислено в периода 1944 - 1945 г. и пуснато в ход 1947 г.", каза професорът.
Той обясни, че не са приемливи опитите присъдите да се обясняват като "съдебна практика" и защото са "рязани партизански глави".
"Твърдят, че този декрет на Народния съд идва да внесе ред, защото в интерес на истината се извършват ужасяващи убийства. От 9 септември до края на октомври 1944 г. са извършени хиляди убийства без съд и присъда. И се казва, едва ли не, "да спрем този процес на революционен устрем и да му предадем законова форма". Тази теза, повтаряна 45 години колкото и да е невярна, се прилагаше като някакво обяснение за Народния съд", анализира проф. Вачков.
Той обаче посочи, че изследователи и историци казват, че "Народният съд е конституционно несъобразен и не може да бъде сформиран по Конституция":
"Такъв тип съд не могат да направят по Търновската конституция, а може Държавен съд за министрите, но става с решение на Народното събрание. А тук се говори за извънредно съдилище с решение на МС, защото по това време Народното събрание е разпуснато и всички са в затвора, а някои са в СССР. Няма го конституционният път. Второ - начинът, по който са избрани и назначени съдии и прокурори, проверени и хора на правителството, и най-вече на БКП в Отечественофронтовската коалиция."
"Когато започват първите заседания, има ясни инструкции от Георги Димитров, който пише "следва да няма никой да оправдан". "А той все още е в Москва и основният транслатор Трайчо Костов, а Димитров транслира Сталин", допълни историкът.
Според него историята доказва, че това, за което са съдени тези хора, при обективен съд не биха могли да бъдат съдени за "въвличане на България във войната".
"Правителствата на Богдан Филов, до 1941 г. и на Константин Муравиев до септември 1944 г. е основно да предпазят България от войната. Те са осъдени и обвинени, че са я въвлекли. Нито от юридическа, нито от историческа гледна точка, като анализ на политиката им, можем да кажем, че тези хора са заслужавали да бъдат съдени", посочи проф. Вачков.
И допълни:
"2730 души са осъдени на смърт, което е рекорд. България по това време е с население 6 млн. души. Но в крайна сметка не говорим за пропорция, спрямо населението, а спрямо определени социални категории. Жертвите са към 150 - висши политици и военни, адвокати, професори, журналисти и общественици. В по-долните нива това са кметове, учители, свещеници. На провинциално ниво процесите съща се развиват. Само в Горна Оряховица, малко градче, осъдени на смърт са над 140 души."
Според проф. Вачков тези оправдания, че се съдят хора, които са рязали глави, е политическо изказване и няма нищо общо с общата историческа действителност, която се разглежда.
"Самото обвинение не е по тази линия , а "въвличане на България във войната", каза още той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
