Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Това обясни пред БНР проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория.
"Наследствените карциноми съставляват 10 до 20% от цялото количество регистрирани карциноми.
Най-често доказаните генетични промени в една нормална клетка водят до това, че нейната регулация се променя и тя придобива характеристиките на туморна клетка".
Той посочи, че има увеличение на запитванията към медико-генетичните консултанти за тълкуване на възможни фамилни случаи на карциноми.
"Когато се направи едно обширно генетично изследване, ние се изправяме пред това, че генетичните промени не влизат в една категория. Има мутации, които са по-агресивни, по-рискови и вероятността да доведат до карцином е доказано по-голяма. Тези специфики са залегнали в стандартите по медицинска генетика. Тълкуването трябва да бъде извършено от лекари, които имат компетентност в тази насока".
Макар и да нямаме чак такива възможности, както по-добре финансираните научни проекти в европейските страни, българските учени имат десетки изследвания, касаещи проучването на механизмите, свързани с развитие на онкологични заболявания, обясни още проф. Савов.
Имаме проект в областта на течната биопсия, посочи той в предаването "Хоризонт до обед".
"За мен е класика, която е неотменна, когато трябва да диагностицираме едно онкологично заболяване, да разполагаме с материал от солидния тумор. Взимането на кръвна проба допуска, че в нея би имало наличие на туморни маркери, които биха могли да бъдат изследвани с по-специфични технологии. Течните биопсии не са абсолютен стандарт. Те трябва да бъдат опция, възможност за диагностика и за получаване на информация, както другите широко използвани и утвърдени методи".
Проф. Савов коментира и необходимостта от използавенто на биомаркери за правилно лечение и диагностика.
"Това е подходът. Всяка туморна клетка е уникална, нейното поведение е уникално и познанието на различната спрямо нормалната генетика е решението как този тумор да бъде блокиран".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Да се утвърдят бързо скрининговите програми поне за рака на гърдата, на белия дроб, на дебелото черво и на простата. За това настоява доц. Веселка Стойнова, завеждащ на Клиниката по образна диагностика в "Аджибадем Сити Клиник".
"Парите за здраве трябва да отиват в много по-голяма степен за профилактика. Много по-лесно се лекува едно начално заболяване, отколкото един напреднал процес.
Има все по-добри практики, все по-добре екипирани болници и все повече специалисти. За разлика от много други развити европейски страни, в България не се чака толкова много за образно изследване.
Не е сложно да се направи нито компютърна томография, нито магнитен резонанс по Здравна каса".
Скринингът липсва като държавна политика, отбеляза още тя.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Интервю на Гергана Хрисчева с д-р Валя Митова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий. Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски".
