Чуй новината: Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие.
"Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да играят – дейност, която е толкова естествена за всяко дете", обяснява тя в интервю за БНР.
Родителите на 3-4 годишни деца, които не проявяват интерес към това да играят с друго дете, трябва да потърсят помощ. Единственият период, в който здраво развиващо се дете не играе с друго дете, застанало до него, е между 2 и 2 и половина години, казва специалистът.
"Детската социализация започва много рано – първо в семейството: да свикнем, че мама излиза и се връща, татко излиза и се връща. На 2-годишна възраст децата са изключително интересни за наблюдение. На детска площадка ще видите, че те играят на едно и също нещо, седнали са едно до друго, но не играят заедно."
Социализацията продължава до 18-20-годишна възраст. Ако обаче ни липсва основата, има ли какво да надграждаме, пита Александрова.
Най-бързо електронното устройство влиза в живота на детето, ако то има проблем с храненето, отчита логопедът. По думите ѝ, преходният период – от кърма към пюре и дъвчене, е труден за децата и масово устройства се дават именно на половингодишна възраст, когато детето се захранва.
"На българските родители първата им мисия е детето да е нахранено. Може би от балканското ни ДНК, но детето трябва да яде. За да го направят, те слагат телефон. Детето застава като зомби и отваря уста."
Друг проблем е огромната преумора на родителите, подчертава Ива Александрова.
"Първите 3 години да се гледа малко дете е изключително трудно занимание. Ако не се споделя тази отговорност, родителите толкова бързо влизат в състояние на бърнаут, че просто искат 10 минути никой да не хленчи около тях. Разбираемо е защо подават устройства в този момент."
Освен това, родителите не знаят с какво да занимават бебето и прибягват към чуждоезични програми – игри и занимания за други националности, посочва Александрова. Тя ги съветва вместо това да им четат книжки на български език.
Устройството замества родителя, замества човешкия контакт. А всички тези игри и занимания са така създадени, че да те "закачат" и това ги прави трудни за отказване, допълва логопедът.
"Пораженията са страшно големи и стават все повече. Това, което масово се вижда в начална училищна възраст – не могат да държат химикалка, не могат да пишат, да говорят, да се изразяват. Ние търсим първопричината в рамките на първата година."
Масово 3-годишни деца не говорят при норма година-година и половина. Изоставането в езиковото развитие с две години изключително трудно се наваксва, предупреждава специалистът.
Ако направим проучване, ще видим, че половината деца, диагностицирани със специални потребности, всъщност са екранни деца, които не са се развивали адекватно, коментира Ива Александрова в предаването "Хоризонт до обед".
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
