Допусна се обширна и интензивна контракампания и сега искат да продадат на обществото решението за влизане в еврозоната и без обяснение защо това трябва да стане.
Това каза пред БНР икономистът Евгений Кънев и коментира:
"Това е най-големият проблем. Безспорно ползите са много повече от някакви негативни първоначални ефекти. Ние сме в еврозоната от самото ѝ начало, тъй като сме във валутен борд и левът е вързан за еврото и няма как левът да е по-стабилен от еврото, защото сме вързани за него. Всички тези страхове са на база на някакви други държави, които не са били във валутен борд или са влизали в други времена, друг тип икономика са имали, друг тип ефект е имало вкарването на еврото над икономиката им. Или пък няма никакво отношение вкарването на еврото към сегашното им икономическо положение. Прост факт е, че нито една държава, приела еврото, не иска да излезе от него. Дори и Гърция, която беше толкова закъсала, никога гърците не са искали да излязат от еврозоната".
Не очаквам и на начислена основа дефицитът да нарасне над 3%, каза още Кънев, като уточни, че за 2024 г. бюджетният дефицит на касова основа е 3%, а на начислена основа колко е - това ще стане известно в края на март:
"Любопитно е как Министерството на финансите ще предложи бюджет, който не трябва да вдига данъците, но трябва да затвори дупката, за която твърдят, до 3% дефицит. Ако бъдат махнати точно тези суми, които в проектобюджета за 2025 г., предложен от бившата служебната министърка Людмила Петкова, надуха разходите за увеличение на възнагражденията в определени сектори, на държавната администрация и над 2 пъти увеличение на разходите за капиталовата програма, което не е възможно да бъде изпълнено. Като махнете тези милиарди и се побираме в 3-те процента без проблеми. Но аз не мисля, че това е начинът, защото част от тези хора наистина заслужават увеличение на доходите. Това обаче е единственият начин дупката да се затвори - тези увеличения не трябва да са в такъв мащаб и капиталовата програма също не трябва да бъде удвоена. Въпросът е какъв бюджет ще се предложи. Сега можем само да спекулираме".
Не е възможно НСИ да фалшифицира и да крие данни за инфлацията, смята Евгений Кънев, като уточни, че НСИ използва методиката на Евростат за отчитането на ценовото покачване и е много трудно да бъде манипулирана тази статистика:
"Хората не знаят как се измерва увеличението на цените в потребителската кошница. Понеже гледат как поскъпват няколко хранителни продукта и си мислят, че това трябва да означава, че има невероятно голяма инфлация. А то си има методика, по която се гледа цялата потребителска кошница".
Структурата на пазара и климатичните фактори влияят на цените, не е проблемът в търговските вериги, посочи икономистът във връзка с обявения бойкот на 13-и февруари срещу големите хранителни магазини в България.
"Ако бойкотът е масов, веригите ще направят своя контрастратегия, за да могат да постигнат своите цели, заради които те са на пазара", коментира той и изтъкна, че държавните регулатори да следят да няма картелни практики.
Интервюто на Лъчезар Вълев с Евгений Кънев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
