Обичаната българска поетеса Маргарита Петкова празнува рожден ден на 21 февруари!
Tой не влезе със взлом във сърцето ми.
Седна пред прага му
и каза – ще чакам, докато ми отвориш.
Аз му казах – изхвърлих ключа през прозореца.
Той отвърна – ще сляза да го потърся.
Беше много отдавна – прошепнах –
сигурно е потънал вдън земя безвъзвратно.
Той ми каза – не вярвам във безвъзвратности,
ще копая, ако трябва, до Нова Зеландия
и ще го намеря. Ти само ме чакай.
Ще се върна, ти само ме чакай. Разбра ли?
А сърцето ми блъсна решетката на ребрата
и само́ падна в неговото – отворено само за мене...
Първата публикация на Маргарита Петкова е стихотворението "Върви си" във в. "Средношколско знаме" през 1973 година. 10 години по-късно, свободна и смела, поетесата издава първата си стихосбирка "Дива къпина". Критиците оценяват таланта и характера на Петкова положително.
Централен образ в поезията ѝ е търсещата любов жена, която преминава през разруха и катарзис.
Петкова е автор на 20 стихосбирки, сред които "Окото на урагана" (1996), "Хвърлен камък" (2008), "Подсвирвайки – към Голгота" (2012), "Абсурдни времена" (в съавторство с Добромир Банев), "Болката отляво" (2016), "Тъй рече Виктор" (2018), "Шест етажа без асансьор" (2021).
Маргарита Петкова е носител на редица национални награди за поезия – "Цветан Спасов" (1984), "Южна пролет" (1984), "Христо Ботев (1996), "Изворът на белоногата" (2002), "Димчо Дебелянов" (за цялостен принос, 2007), "Златна амфора" (2009).
Отличена е като "Носител на просветата" през 2016 година. Има официален почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка "Златна" книга за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската и научна общност (2011).
Чуйте стихотворение на Маргарита Петкова в прочит на актьора Мариус Донкин в "Артефир":
