Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност.
Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на тази седмица. Официалната премиера на книгата ще бъде в началото на април, а авторът би искал събитието да бъде и платформа за дебат и размисъл.
"Популизъм и то в огромни конски дози е почти без конкуренция в българската история. Има, разбира се, няколко изключения - както в пред деветосептемврийската история, така и в след комунистическата история - 90-те години има няколко правителства, особено това на Иван Костов, което продължава да си плаща за това, че вкара България в една орбита, от която вече 25 години всевъзможни популисти се опитват да ни изкарат и не успяват, слава богу. ... През последните няколко дни в българските политически новини най-често споменаваната дума е отговорност, но в смисъл, че никой не иска да я поеме. Всички бягат от нея и обясняват защо не могат и защо не желаят да я поемат. Включително и безумната и безсмислената декларация, приета днес от парламента, свидетелства за същото", коментира той.
По думите на проф. Каприев съвременните националисти, "които рекламират себе си като такива, нямат нищо общо със своите предшественици от 19 век":
"Това е либерална стратегия на 19 век, тя е общоевропейска и общосветовна тогава. Става дума за отхвърлянето на привилегии, които бихте могли да получите по силата на своя род или причастност към някакво съсловие, и поставяне на равен старт, в който всеки би могъл да развие своите способности и таланти. Националистите от 19 век наричат себе си либерал-националисти. Това, което днес имаме като национализъм, има корените си в национал-комунизма, който започва през 70-те години на 20 век".
Книгата „Българските разломи“ е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му. 
Нейна тема е базовата структура на българския социален, политически и културен живот. Доказва се, че изначални нейни стихии са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката; тъкмо те изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната полукултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят на постоянния копнеж по избавящото от отговорност битие като имперска периферия.
Дебатът по учредяването на Българската екзархия се самоосвидетелства като генерална репетиция за установяването на тази структура. Премиерата му е Учредителното събрание от 1879 г. Сътворената матрица действа формиращо и до ден днешен. Опитите за „реформа“ са ремонти или ущърбвания на подструктури; те не влияят върху действието на системата. Оттук се определя и официализираното историческо мислене с всичките му надценявания на едни и „забравяне“ или изопачаване на други идеи, събития, личности.
Налагащият се извод не е израз на някакъв исторически фатализъм. Сто и петдесет години не са особено голям период. Има шанс – не за строшаване, а за умно, внимателно, продуктивно преформатиране на матрицата.
Интервюто на Добринка Добрева с проф. Георги Каприев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
