Интервю на Валерия Николова с Надежда Цекулова и Антоанета Тончева в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително и министерства. Финалният доклад ще предложи система от препоръки към всеки тематичен дял.
През миналата година грижата за детското здраве получи оценка 3,49. Според Надежда Цекулова - консултант "Детско и майчино здраве" към НМД, част от екипа на Българския хелзинкски комитет и автор в Бележник 2025, липсва работеща система:
"През годините сме се натъквали както на добри практики и усилия от страна на отделни лица от администрацията, които искрено искат да съдействат за решаване на проблемите, така и на известна мудност, политически, а понякога и икономически интереси, които се намесват в тези процеси. Това, на което сме свидетели абсолютно консистентно през годините, е липсата на работеща система. За да говорим за подобряване на детското здравеопазване, значи, че визираме цялата система и че визираме достъпа на всяко дете, без значение в кой край на България е и какво е социалното му положение, до една базисно качествена медицинска помощ. Не можем да кажем, че такова нещо е осигурено, нито че има достатъчно консистентно усилие то да бъде осигурено. Има добри намерения и отделни хора, които искат да го реализират".
По отношение на изграждането на сградата на Националната детска болница имаме добър напредък, отчете Цекулова в интервю за предаването "Хоризонт до обед". Беше направен анализ на нуждите, работи се с международен консултант, посочи тя. Но:
"Болницата не е една сграда. Болницата преди всичко са хората, които ще работят в нея, и медицинските практики, които те ще упражняват в тази болница. По тази линия не наблюдаваме нито достатъчно осъзнаванеколко тежки са проблемите, нито достатъчно усилие те да бъдат решавани своевременно.Времето не само вече ни притиска, но ние отдавна сме в криза".
Антоанета Тончева от Сдружение "Общност Мостове" и също автор в Бележник 2025, посочи от своя страна:
"Имаме вложени за лечение на деца в България и чужбина повече от 113 млн. лв., за пълнолетните лица имаме вложени около 1,3 млн. лв. Това цялостно, само по себе си, не е подобрило грижата за здравето на децата. Над 90% от тези средства остават в българските лечебни заведения. Огромният процент от тях покрива лекарствени средства, които просто не фигурират в позитивния лекарствен списък на Касата. Част от тях покриват специфична генетична диагностика, тъй като тя в 99% от случаите е изцяло за сметка на пациентите, за пълнолетните пациенти - в 100% от случаите".
Продължаваме да увеличаваме средствата за лечение на болните деца, продължаваме да стимулираме това да не се реферират цените по никакъв начин и да не стимулираме фирмите-производители или доставчици да регистрират тези медикаменти в България, обобщи Тончева и добави, че в същото време цялата отговорност е прехвърлена върху притежателя на разрешението за употреба:
"Няма правила за слагане на таван на цените. Понякога обявените цени за много специфични терапии, които обикновено касаят малко пациенти в държавата, са драстично по-високи от тези в други държави в ЕС. Това не подобрява здравеопазването на децата".
Тя е категорична, че кадровият дефицит не може да бъде решен просто със средства.
Развитието на специалистите е оставено на самите тях, отбеляза в тази връзка и Надежда Цекулова.
Тя обърна внимание и на проблема с недостига на медицински сестри и акушерки. Според нея това е голямата червена лампа в момента:
"Около 1/3 от сестрите, които работят в цялата система на здравеопазването, са в пенсионна възраст - това са работещи пенсионерки, още 1/3 са в предпенсионна възраст и те ще се пенсионират до 10 години. Ситуацията с медицинските сестри в системата е катастрофална".
Според нея не се възприемат достатъчно сериозно проблемите. По думите ѝ системата се крепи на факта, че сестрите получават ниски заплати и са принудени да работят на по няколко места, те са поставени в зависимо положение в системата.
"Докато това не се промени, тази криза няма да намери своето решение", категорична бе Надежда Цекулова.
Тя коментира и регионалните различия в детското здравеопазване. По думите ѝ в малките населени места достъпът е критично различен. Детската смъртност в някои области е над 10 пъти по-висока от тази в София, изтъкна тя и добави, че има области, в които достъпът до детско здравеопазване е изключително ограничен.
В заключение Цекулова изказа мнение, че има още много какво да се прави в посока не само да променяме нормативна уредба, а да направим написаното на хартия да работи наистина.
Трябват ни системни решения, допълни Тончева. По думите ѝ текстовете в нормативната уредба трябва да бъдат мислени функционално и да са приложими.
"Децата са любим предизборен обект. Когато сме в предизборна кампания, детските политики винаги са на фокус, но веднъж минат ли изборите този фокус се размива", коментира Надежда Цекулова.
Цялото интервю на Валерия Николова с Надежда Цекулова и Антоанета Тончева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.