Във време, когато често се работи "на парче", направи силно впечатление пилотната програма "Театър Плюс. Театър. Текст. Контекст", обединила в обща платформа четирима режисьори и един драматург за три последователни сезона. На Камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов" се появиха осем спектакъла на Крис Шарков, Стилиян Петров, Катя Петрова и Василена Радева- макар и много различни, те бяха обединени от предварителна лабораторна работа върху текстове и поетики на важни за разбиране на времето ни автори, които разкриха "другото им лице".
Кои са важните моменти на платформата, развити във времето е една от точките в разговора с драматурга Майя Праматарова, която заедно с режисьорите е в основата на идеята "Театър Плюс".
Разговорът започва от самото начало и първите премиери от серията – "Частици жена" от Ката Вебер на Крис Шарков, "Хоро" по Антон Страшимиров на Василена Радева, "Разходка с Гогол" по "Петербургски повести" на Николай Гогол на Катя Петрова и "Антихрист. Глави VIII, X и XI" по Емилиян Станев на Стилиян Петров.
Акцент е последната премиера от платформата – "Музиката на лицето" по драматургични и прозаични текстове на Иван Тургенев на режисьора Стилиян Петров и екип – впечатляващ спектакъл, в който музиката на Петър Керкелов, визуалната среда на Никола Тороманов и актьорското майсторство са в голямо единство и хармония. Десетките персонажи се създават само от три актриси – София Бобчева, Василена Винченцо Коломоец и Валерия Василенко – виртуозни в превъплъщенията си. Неслучайно проф. Людмил Димитров нарича спектакъла театрален "фойерверк".
Последната премиера от платформата е повод да се поговори и за създадената към нея Студентската мрежа, за шанса на стотици студенти не само да гледат, но и да обсъждат премиерните постановки. Организират се дебати, конференции, срещи, които от своя страна провокират нови идеи и проекти.
