В интервю за БНР той разказа, че рехабилитацията му е започнала още в болницата. След прибирането му вкъщи тя е продължила с ежедневни посещения на рехабилитатор. От приятели разбрал и за възможността за роботизирана рехабилитация, като е съчетал двете при възстановяването си:
"В България има няколко центъра, които разполагат с такива роботи. Роботът дава правилната позиция на тялото и правилната траектория. При инсулт походката на засегнатия крайник става с едно характерно захождане настрани – неправилно изнасяне на крака напред, което роботът го преодолява и той насочва правилната позиция на крака – да се движи в правилната посока и да стъпи правилно".
Кирилов е преминал и през виртуална реалност. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" той обясни какво представлява тя и с какво му е помогнала.
Според него двата вида рехабилитация в комбинация са дали своя добър резултат:
"5 месеца по-късно мога да се придвижвам сам, да се движа в градския транспорт и да се обслужвам сам".
Възстановяването е процес, който изисква ежедневна работа, категоричен бе той и подчерта, че раздвижването му продължава.
В Института по роботика на БАН работят по нови технологии за рехабилитация след инсулт. Става въпрос и за физическото, и за психическото възстановяване на пострадали, каза пред БНР проф. Анна Лекова, ръководител на секцията по интерактивна роботика в Института по роботика.
"Целта ни е тези роботизирани устройства да се използват в домашни условия", отбеляза тя и подчерта, че първите 3 месеца след изкаран инсулт са най-важни:
"Когато пациентът се изпише, близките нито знаят какво да правят, нито могат да си позволят кинезитерапевт".
По думите ѝ вече има прототипи на няколко устройства за рехабилитация на горен крайник – пръсти и китка. Частите се принтират на 3D принтер и могат да се персонализират за различните пациенти, посочи професорът.
"Искаме да интегрираме цялата рехабилитация - с емоционалната и логопедичната рехабилитация, в една обща система. Имаме разговорен робот, който чрез въпроси и отговори на естествен език да може да даде тази информация и да мотивира тези пациенти, защото те са много демотивирани, изпадат в депресия поради тежките двигателни увреждания или поради липсата на разбиране и говор. Към устройствата за физическа рехабилитация искаме да допълним едно мотивиране на човека и също да му предоставим алтернативни устройства за комуникация, например табла чрез картинки, защото тяхното качество на живот е много нарушено. Те нямат никаква воля да правят физическите упражнения. Искаме емоционално да ги подкрепим", коментира тя.
Искаме да интегрираме всички средства за рехабилитация в една система, обобщи проф. Лекова. Тя обясни, че проектът е в текуща фаза и още не е работено с пациенти. Сега изпитваме функционалността на устройствата и обучаваме тези роботи с езикови модели, насочени към това какво се прави след инсулт, уточни тя.
По думите ѝ това ще е подпомагаща рехабилитация в домашни условия и тя няма да замести нуждата от професионална такава. Според нея това ще направи процедурата по-евтина.
Интервютата на Елена Бейкова с Калин Кирилов и на Добромир Видев с проф. Анна Лекова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
