Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо.
В него се посочва:
Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на Черно море е в сила при разширено действие Решение на Народното събрание за забрана върху прилагането на технологията хидравлично напукване (фракинг) при проучване и/или добив на газ и нефт, както и забрана за добива на природеншистов газ чрез същататехнология.
През този период от време, много възможности за добив на шистов природен газ чрез прилагане на технологията фракинг бяха пропуснати, с всички произтичащи от това негативи за България – високи цени на природния газ, несигурност и риск от спиране на вноса и др.
Нещо повече, редица държавни институции саботираха проучванията и добива на шистов природен газ от находища с ресурси от над 100 млрд. куб. м. природен газ, при деклариран отказ на инвеститорите от прилагане на технологията фракинг. Стигна се до безпрецедентната ситуация в световен мащаб, да се откаже предоставянето на концесия за добив на шистов газ на инвеститор с позитивен финансово-икономически анализ за разработка и добив, поради негативна оценка от страна на министерството на енергетиката.
На 22.03.2025 г. редица водещи експерти в сферата на енергетиката и енергийните ресурси, както и общественици с активна гражданска позиция в областта на енергетиката, обединени от разбирането за нужда от промяна на държавната политика за развитие на местните ресурси в интерес на българското общество, проведоха дискусия на тема „Аргументи „за“ и „против“ добива на шистов газ в България “. За лектори бяха поканени експерти с висок авторитет и степен на компетентност . В резултат на проведените дебати се налагат следните изводи:
1. Правната уредба за проучванията и добива на нефт и газ, в т.ч. шистов газ, на ниво право на ЕС и национално законодателство е сравнително добре уредена, /като изключим действащия мораториум/и е добре известна на специалистите,но не е широко разяснена пред обществеността.
2. Съвременните технологии за проучване и добив на шистов газ през последните 13 години значително се развиха, минимизирайки в значителна степет ползването на земя и вода за технологичните операции и рисковете за околната среда. Използването на химикали е практически преустановено.
3. Към настоящият момент в България са установени две находища на шистов газ с оценени ресурси от над 100 млрд. куб.м. По-голямото от тях, „Етрополската шистова формация“, се разполага основно в района на Западния Предбалкан в земи от ниска категория и без досег с водоносни хоризонти за питейно-битово водоснабдяване.
4. Рисковете за здравето на хората и на животните и за околната среда, при проучванията и добива на шистов газ, са добре известни на специалистите от теорията и практиката, и могат да бъдат напълно избегнати, при прецизно използване на съвременните технологии и водещия международен опит .
5. Ползите от възобновяване на проучванията и добива на природен газ от шисти - енергийни , икономически, социални, политически и геополитически са доказани.
6. Възобновяването на проучванията и добива нашистов газ би било стъпка в правилната посока към енергийна независимост на страната и към сигурна и евтина енергия за гражданите и бизнеса, и е фактор за национален просперитет и суверенитет на държавата.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господин министър на енергетиката,
Уважаеми представители на медиите,
Ние сме дълбоко убедени в необходимостта от развитие на местните и в частност енергийни ресурси като база за национален просперитет и поради това
АПЕЛИРАМЕ
за отмяна на РЕШЕНИЕТО на Народното събрание за забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучванеи/или добив на газ и нефт на територията на Република България.
Репортаж на Евелина Стоянова чуйте в звуковия файл.