В нощите на света има думи, които не заспиват. Думи, които като светулки трептят в тъмнината и осветяват пътя на онези, които се осмеляват да скитат из собствената си душа. Димчо Дебелянов е един от тях. Поет на недовършените мечти, на въздишките, които не намират утеха, на домове, към които винаги се завръщаме, но които никога не ни дочакват такива, каквито ни помнят.
Роден на днешната дата преди 138 години сред тихите калдъръми на Копривщица, той е от хората, които принадлежат повече на залезите, отколкото на изгревите. И въпреки своята вечна несбъднатост, той носи светлина, която не заслепява, но и никога не изгасва напълно.
Чуйте стихотворението "Утро", изпълнено от Сава Хашъмов през 1964 г., съхранено в Златния фонд на БНР. Слушайте също Петър Петров и "Спи градът" в запис от 1975 г., съхранен в Златния фонд на БНР.
