-5:0-31:0-58 до годишните награди на БНР "Сирак Скитник"
Време е за всеки човек под българско небе да възкръсне една негова мечта. И всеки да се приближава към нейното осъществяване, въпреки неудачите! Точно сега, преди Възкресението, е време и нашата мечта да възкръсне. Нещо, което сме казвали, че е невъзможно, е времето да си кажем, "мечтата ни ще възкръсне и силата ни ще възкръсне, и това е достатъчно да тръгнем, да я докоснем, да зарадваме хората", сподели мислите си в навечерието на Възкресения Христово писателката Здравка Евтимова в интервю пред БНР.
Според нея не е осъдително, че хората се сещат за вярата с напредване на възрастта, в беда или нужда:
"Много е естествено, когато човек е слаб, да се обърне към силата и да се насочи към вярата. Вярата е избор, който прави болката търпима. Вярата идва при нас, когато тялото не е способно да се справи само и вярата го прави по-способно да приема трудността. Загърбили сме вярата, подгонени от ежедневни задачи за решаване и предизвикателствата, фокусираме се точно в проблема. А когато болката е голяма, нетърпима, всичко пред нас губи своя смисъл и вярата ни дава сила, да се върнем към изпълнението на нещо трудно. Вярата е в нас."
Здравка Евтимова призна, че следи събитията в света – Тръмп, Мъск, изказванията на европейските лидери и "дълбоко в себе си изпитвам неспокойствие":
"Защото светът, с който бяхме привикнали, този северноатлантически мост между Европа и САЩ, се разклати. И това за мен е извор на тревога. И затова следя с огромно внимание онова, което се случва. Може би и това е причината героите в разказите, които сега правя, са така неуверени, изпълнени с тревога, с едно очакване, което не е щастливо, Напротив то е изпълнено с тревога за ума. Тревога, защото аз изпитвам такава тревога."
А надеждите ѝ са свързани с Украйна:
"Много се надявам в навечерието на Възкресението да сме в края на войната в Украйна, но по такъв начин, че Украйна да не бъде съсипана и смазана. Изпитвам болка към загиналите 1 млн. млади мъже, които не могат да станат бащи. Всеки човек е Вселена, колко Вселени са заличени. Моето предчувствие, огромното ми желание е да не умират повече млади мъже. Не искам смърт и същевременно желая Украйна да не бъде унижена и смазана, защото това е изключително нечестно."
Наскоро в САЩ излезе шестата книга на Здравка Евтимова - "Да изплетеш клетка за скакалец", която още не е излизала в България. Първоначално е било "щурец", но както тя самата признава, "скакалецът и символ на свобода".
За своите творби казва, че когато пише не знае края. Ако го знае, е като маршрут, който я отблъсква, защото не обича да минава. Ако и хареса краят, става начало.
А как намира своите герои или те ли я намират в произведенията си:
"Обикновено става когато нещо ви е разтърсило, изплашило, обидило и усещате, че ако не го направите ще се чувствате зле. Трябва да бягате 2 часа, но и това няма да ви помогне, само ако го напишете ще се чувствате добре."
"Затова много искам хората, които живеят в разказите, да бъдат много свободни, да не ги командвам аз, а просто да ги виждам или чувам. това е като да поливате цвете или дръвче. Усещате, че има нужда от вода и го поливате, а в разказа - вашето цвете или дръвче, единствено можете да го поливате, за да не умре. Написвате го", казва писателката.
А следващият и разказ може да бъде за мъжа, който се скарал на Невена, която не се върнала.
"Толкова ми дожаля за човека, защото се вижда, че не се справя със самотата. Ще се взема да го напиша и Невена може да се върне наистина, макар и в разказа да не се върне", сподели Евтимова.
Цялото интервю чуйте в звуковия си файл.
